Микеланджело Буонароти
Ако жарта бе равна с красотата… ^[0]

Ако жарта бе равна с красотата,

която от очите Ви изгрява,

и Северът при Вашата поява

с леда си би горял като главнята.

 

Но нежна със злините ни, съдбата

отнема онова, което дава,

чрез Вас от взора и успокоява

живота ни горчив върху земята.

 

По-низш е огънят от хубостта Ви,

че само оня пламва и залюбва

небето, за когото то е ясно.

 

Такъв, синьоре, възрастта ме прави;

и не за Вас ли ме жарта погубва,

не съм способен да изгарям бясно.