Микеланджело Буонароти
В очите ви аз не съзирах скрита… ^[0]

[0] Сонетът е бил публикуван за първи път през 1550 г. от Б. Варки. Възможно е да е свързан с личността на Томазо деи Кавалиери. Независимо че бележката към „А знам, че знаеш: идвам с упоение“ дава достатъчно ясно ключ към неговото разбиране, възпроизвеждаме и тълкуването, което му е направил Гуасти: „Моите очи не видяха нищо смъртно, когато, гледайки във Вашите хубави очи, срещнаха в тях истински покой; но те видяха неща, които най-съкровената част на душата, отвръщаща се от всичко зло, връхлита с любов, съобразна с естеството (божествено) на тази част от самата душа. Ако не бе създадена по подобие на бога, душата не би желала друга красота, освен външната, която радва очите: но тъй като познава нейната измамност, тя се възкачва към архитипа на красотата. Аз казвам, че смъртните неща не могат да утолят копнежа на отредения за вечен живот; нито пък вечното подхожда на времето, в което остаряваме. Похотта убива душата, тя не е истинска любов; нашата обич може да стори приятелите ни по-съвършени тук, на земята, но наистина съвършени те стават след смъртта си, на небето.“ — Б.пр. ↑