Микеланджело Буонароти
Денят с Нощта говори и нарежда… ^[0]

[0] „Не може да се каже дали това е ритмична проза, писана само като такава, или първа наброска, която впоследствие трябвало да бъде версифицирана: налице е обаче творба, която разкрива особена близост с нашата съвременна чувствителност. Тази проза притежава напрегнат и мощен ритъм, тържествено и спокойно развитие, което прави още по-трагичен диалога между живота и смъртта. Четейки го, спонтанно си спомняме за Есхил, като свободният ритъм на словото същевременно остава странно съвременен.“ (Пиколи) Предполага се, че откъсът, за който става дума, е писан след ноември 1523 г., не много след избирането на папа Климент VII, който поискал от Микеланджело да ускори работите по гробовете на Медичите, започнати в 1521 г. — Б.пр. ↑

[1] Диалогът се води между „Денят“ и „Нощта“ — двете статуи, които украсяват гроба на Джулиано Медичи. — Б.пр. ↑