Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Quand’el ministro de’ sospir mie tanti, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2010)

Издание:

Микеланджело Буонароти. Лирика

Редактор: Светозар Златаров

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Коректори: Лиляна Малякова и Мария Ждракова

Технически редактор: Тома Станкулов

Художествено оформление: Олга и Васил Йончеви

ИК „Народна култура“, 1970

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: maskara)

Когато повелителят на всяка

въздишка моя от света замина,

природата, дарила го, застина

от срам, а който го видя, заплака.

 

Не се гордее и смъртта, че в мрака

светилото на светилата мина,

а Любовта взе връх и тя с дружина

светци живей над нас и в нас — двояка.

 

Така смъртта жестока се опита

звънът на чистотата да удави,

на мрак духа й светъл да обручи.

 

Но всуе: от словата й полита

лъча, каквато жива не отправи,

а раят само мъртва я получи.

Бележки

[0] Сонетът е свързан със смъртта на Витория Колона. Върху гърба на листа, чрез който е достигнал до нас, е нарисуван старец с брада, възкачен от една глава на глиган, странно напомняща за самия Микеланджело. Старецът гледа торса на немлада вече жена, с гордо и скръбно лице. Фрай, един от големите познавачи на Микеланджело, който пръв публикува тази рисунка, я идентифицира с образа на самата Витория Колона. — Б.пр.

Край