Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La ragion meco si lamenta e dole, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2010)

Издание:

Микеланджело Буонароти. Лирика

Редактор: Светозар Златаров

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Коректори: Лиляна Малякова и Мария Ждракова

Технически редактор: Тома Станкулов

Художествено оформление: Олга и Васил Йончеви

ИК „Народна култура“, 1970

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: maskara)

И разумът от мен се възмущава,

макар че, любейки, очаквам щастие

и с примери жестоки, с безпристрастие,

срамът ми с думи тежки назовава.

 

— Туй живо слънце само смърт раздава

и тя не е за нов живот причастие[1],

ала ръката, дадена с участие,

отхвърлям аз, поел към смърт такава.

 

Знам раната си и познавам цяра;

ала сърце не мое в мене бие[2]

и дам ли му се, трови ме всецяло.

 

Сред двата вида смърт е господаря:

отхвърлям тази, другата се крие;

а мрат в очакване душа и тяло[3].

Бележки

[0] Сонетът носи датата 6 януари 1529 г. Не е известно кому е посветен, но единодушно се отхвърля възможността да бъде вдъхновен от приятелството на поета с Томазо ден Кавалиери, което започва в Рим две години по-късно. — Б.пр.

[1] Точният превод на горните два стиха гласи: „Какво ще получиш от това живо слънце, освен смърт, и то не като феникса?“ (сиреч без възкресение). — Б.пр.

[2] Точният превод на горните два стиха гласи: „От другата страна (на гърдите) живее друго сърце (сиреч разумът), което толкова повече ме убива, колкото повече му се поддавам“. — Б.пр.

[3] Последната терцина трябва да се разбира така: Любовта (сиреч моят господар) се намира между двата вида смърт — духовната и физическата; ако победя страстта, умира тялото, ако се вслушам в разума, умира душата. — Б.пр.

Край