Микеланджело Буонароти
И разумът от мен се възмущава… ^[0]

И разумът от мен се възмущава,

макар че, любейки, очаквам щастие

и с примери жестоки, с безпристрастие,

срамът ми с думи тежки назовава.

— Туй живо слънце само смърт раздава

и тя не е за нов живот причастие^[1],

ала ръката, дадена с участие,

отхвърлям аз, поел към смърт такава.

Знам раната си и познавам цяра;

ала сърце не мое в мене бие^[2]

и дам ли му се, трови ме всецяло.

Сред двата вида смърт е господаря:

отхвърлям тази, другата се крие;

а мрат в очакване душа и тяло^[3].

Бележки

[0] Сонетът носи датата 6 януари 1529 г. Не е известно кому е посветен, но единодушно се отхвърля възможността да бъде вдъхновен от приятелството на поета с Томазо ден Кавалиери, което започва в Рим две години по-късно. — Б.пр. ↑

[1] Точният превод на горните два стиха гласи: „Какво ще получиш от това живо слънце, освен смърт, и то не като феникса?“ (сиреч без възкресение). — Б.пр. ↑

[2] Точният превод на горните два стиха гласи: „От другата страна (на гърдите) живее друго сърце (сиреч разумът), което толкова повече ме убива, колкото повече му се поддавам“. — Б.пр. ↑

[3] Последната терцина трябва да се разбира така: Любовта (сиреч моят господар) се намира между двата вида смърт — духовната и физическата; ако победя страстта, умира тялото, ако се вслушам в разума, умира душата. — Б.пр. ↑

Край

Микеланджело Буонароти И разумът от мен се възмущава… [0]

Метаданни

Данни

Лирика

Информация

История

Сваляне / Връзки

Микеланджело Буонароти
И разумът от мен се възмущава… ^[0]