Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (40)

40

Пак беше валяло сняг — колкото да ни напомни, че все още е февруари и не живеем в Палм Бийч. Двамата със Сюзън седяхме в колата на паркинга на един „Дънкин Донътс“ на Фреш Понд Съркъл. Парното беше включено. По-хапвахме понички с канела и отпивахме от две големи чаши с кафе. От живота не може да се иска много повече.

— Доколкото разбрах, Фарнсуърт е действал в луксозните барове в по-скъпите райони на Манхатън — започнах аз. — Избирал е сравнително привлекателни жени на средна възраст, които разполагат с някакви пари след развода си и търсят доказателства, че все още са интересни за другия пол.

— Периодът след развода е изпълнен с неувереност — заяви Сюзън.

— Ние също преживяхме нещо като развод преди известно време — казах.

— Да.

— Мисля, че беше доста откачено.

— Да — съгласи се Сюзън.

— Но продължавахме да прескачаме високи сгради, без да се засилваме — напомних.

— Сигурно, но не тези сгради, които е трябвало — отвърна Сюзън.

— Може би — съгласих се аз. — Но онези дни ни помогнаха сега да прескачаме сградите, които трябва, при това с повече финес.

— Ти си същински демон на метафорите — каза Сюзън. Тя остави кафето си на таблото, извади една поничка, счупи я на две, прибра едната половина в опаковката и отхапа миниатюрно парченце от другата половина, като се наведе, така че да не се изцапа с канела.

— Той е бил готин — продължих. — Имал е доста добри шансове. Да кажем, че е седял в някой бар в „Сътън Плейс“. Вижда сама жена на бара. Тя е облечена добре. Не изглежда зле. В такъв квартал, ако избираш жени над четирийсет, има доста голяма вероятност да попаднеш на това, което търсиш. Той не ги е притискал. И във всички случаи е печелил. Те са плащали вечерите, а той ги е съблазнявал — първо за секс, а после за пари.

Сюзън продължи да гризе поничката. Не бях виждал друг човек, който да е в състояние да гризе поничка. Понякога, когато не беше гладна, си купуваше само дупката от поничката и гризеше нея.

— А ако се окаже, че жената няма пари или не иска да му ги даде — добави тя, — той се задоволява само със секса и продължава.

— Без да оставя адрес — допълних. — Или име. Представял се е с различно име на всяка жена.

— Имал е добра памет — каза Сюзън. — Трябвало е доста да внимава, за да не обърка нещата.

— Така да се каже — отвърнах.

— Не се изразих много подходящо — призна Сюзън. — Той привлекателен ли е?

— Според мен ще ти се стори като паркетен лъв от добър университет.

— Аз харесвам хулиганите — каза Сюзън. — Но предполагам, че много жени биха го сметнали за привлекателен.

— Очевидно — отвърнах. — Вероятно точно затова е избрал тази схема.

— Може би — каза Сюзън.

— Като психоаналитик ли го казваш?

Сюзън отново гризна от половината си поничка. През това време аз изядох цяла втора поничка.

— Може би е привлекателен за жените точно защото е избрал тази схема — поясни тя.

— Повечето хетеросексуални мъже изпитват подобни желания.

— Помисли малко — каза Сюзън. — И в двете измами, за които знаем — номерът с недвижимите имоти и схемата с елитните бардаци, — той намира жени, които са уязвими, и им го начуква.

— Много обичам, когато говориш романтично — казах.

— Женен ли е? — попита тя.

— Не знам за такова нещо.

— А бил ли е женен?

— Не знам.

— Може би трябва да разбереш — каза Сюзън.

Тя пъхна последното малко парченце от половината поничка в устата си и внимателно го сдъвка.

— На някои от жените, изглежда, им е харесало — отбелязах.

— Това не говори добре за тях — отвърна Сюзън. — И във всеки случай не променя неговата мотивация.

Кимнах.

— А ти смяташ, че неговата мотивация е жестокост.

— Или отмъщение — каза Сюзън. — Или нужда, която и сам не разбира.

— Или пък грешиш — казах аз.

— Или пък греша — съгласи се тя.

И двамата отпихме от кафето. Ледът по езерото вече почти се беше стопил. Хора и кучета тичаха по пътеката около него.

— Но все пак може би трябва да провериш какви са били отношенията му с жените — каза Сюзън.

— Аз пък си мислех просто да изям още една поничка.

— Вместо да разследваш психосексуалното минало на Фарнсуърт?

— Аха.

— Добре — каза Сюзън. — Тогава аз ще изям другата половина от моята поничка.

— Може би след това ще започна разследването — казах аз.