Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (4)

4

В шест и десет вечерта Сюзън се качи в апартамента си от офиса на първия етаж. Седях на канапето с Пърл, където четяхме вестник и пиехме синьо Джони Уокър. Всъщност Пърл не четеше и не пиеше — лежеше настрани с протегнати крака, отпуснала глава на лявото ми бедро, така че ми пречеше да обръщам страниците.

— Ела тук — повика я Сюзън. — Не пречи на бебчо.

Пърл енергично размаха късата си опашка, но не стана.

Сюзън прекоси стаята, целуна ме по устата, а после целуна и Пърл.

— Поне бях пръв — обадих се.

Сюзън отиде до хладилника, извади бутилка ризлинг, наля си и седна срещу мен.

— Как мина днешният ден в света на откачалките? — попитах.

— Имам една пациентка, за която любовта и сексът са неразривно свързани — каза Сюзън. — Така че сексът й се струва много важна, сериозна и дори малко плашеща работа.

— А не забавна?

— За съжаление, не — отвърна Сюзън. — Все още не. А как мина днешният ден в света на разбойниците?

— Появи се Ейприл Кайл — отвърнах.

— Малкото момиченце, което ти подтикна към проституция?

— Аз я спасих от лапите на долната проституция и я насочих към доставянето на достойни сексуални услуги — уточних.

— Ако има такива — каза Сюзън.

Довърших питието си и събрах сили да стана и да си налея друго.

— Не — спря ме Сюзън. — Аз ще ти донеса. Виж колко й е удобно.

Тя ми приготви питието и ми го донесе.

— Почти във всичко може да има повече или по-малко достойнство — казах аз.

— Знам — отвърна Сюзън. — Просто те дразнех. Ти направи за нея най-доброто, което беше възможно при онези обстоятелства.

— Прекалено е травмирана, за да стане майка от предградията.

— Или психоаналитичка — добави Сюзън. — Как е тя?

— Истинска жена — отвърнах. — Малко е стряскащо. От години си спомням за нея като за дете, а сега изведнъж вече не е дете.

— Все още ли се занимава с проституция?

— По достоен начин — отвърнах.

— Разкажи ми — подкани Сюзън.

Докато й разказвах, Пърл изведнъж скочи, сякаш чу някакъв глас, отиде при Сюзън и успя да се намърда при нея на креслото. Пърл тежи трийсет и пет килограма, което създаде известни териториални усложнения. Накрая Сюзън ги разреши, като седна на ръба на креслото и остави Пърл да се свие зад нея.

— Тя не започна ли точно в Бак Бей? Преди години, когато я намери?

— Аха — отвърнах. — На друг адрес, но да, предполагам, че по някакъв начин се е върнала към корените си.

— Звучи ми като преуспяваща очарователна млада жена — отбеляза Сюзън.

— Такава е — съгласих се. — Патриша Ътли, изглежда, е свършила добра работа.

— С живот като нейния, особено в началото, със сигурност е претърпяла сериозни травми — каза Сюзън.

— Знам.

— Травмите обикновено излизат наяве, когато човек е под напрежение.

— Знам.

— Ти май много знаеш — отбеляза Сюзън.

— От много години общувам с една адски интелигентна психоаналитичка — обясних. — По всички възможни начини.

— Интересно — каза тя. — Като се замисля за всички тези години общуване по всички възможни начини, не си спомням много разговори за психоанализа.

— А спомняш ли си да е било забавно? — попитах.

— Най-често здраво стискам очи и си мисля за Фройд — отвърна тя.

Разклатих кубчетата лед в чашата си.

— Значи смяташ, че проституцията във всички случаи е унизителна за жените? — попитах.

— Устроени сме да мислим, че е обидна за женското достойнство — отвърна Сюзън.

— Но не и за мъжете?

— Предполагам, че не сме научени да мислим, че е обидна за мъжкото достойнство. Но също така предполагам, че повечето от нас не одобряват мъже, които често посещават проститутки.

— Това може да обиди и двете страни.

— Или може би всички сме като моята пациентка — каза Сюзън. — За която сексът трябва да е доказателство за любов, всеки път. Може би влагаме прекалено голямо значение в него и не сме готови да признаем вероятността сексът без любов и обвързаност също да е забавен.

— А ако има и любов, и обвързаност? — попитах.

— Както при нас? — попита Сюзън. — Вероятно допълнително усилва всичко, което не означава, че не трябва да е забавно.

— Знаеш ли какво друго е забавно? — попитах аз. — Китайска храна за вкъщи.

— Особено когато има и любов, и обвързаност?

— Особено тогава.

— Може би искаш да ми кажеш, че си гладен?

— Да.

— А какво смяташ по въпроса за достойната проституция?

— Ще ти го кажа над порция свинско със сладко-кисел сос — отвърнах. — Или може би пиле с лимон.

— Да поръчам ли?

— Само ако ми разрешиш да ям с вилица — отвърнах. — Мразя клечките.

— Разбира се — съгласи се Сюзън. — Стига да ти е забавно.

Вдигнах чашата си.

— Скоч със сода, пиле с лимон и ти — друго не ми трябва.

— Ще поръчам — реши тя.