Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (32)

32

Седях в салона на къщата с Ейприл и момичетата, които работеха за нея. Имаше и други служителки, с които трябваше да говоря: двете жени от офиса, барманката, готвачката и домакинката. Но Ейприл имаше непоклатимо правило да не смесва двата екипа. Така че първо се срещнах с професионалистките.

Момичетата правеха много добро впечатление. Носеха дискретен грим. Дневното им облекло се състоеше предимно от поли и пуловери. Някои бяха с мокасини. Все едно бяхме на градинско парти някъде през 1957-а.

Обясних как е бил убит Оли Демарс и припомних кой е той. После казах:

— Началникът на отдел „Убийства“, който се казва Мартин Куърк, знае много добре, че едно щателно разследване трябва да включи и вас и може да попречи сериозно на работата ви.

Те ме изгледаха притеснено.

— Затова засега се съгласи да работи по другите следи, като остави на мен да го заместя тук.

Те ме изгледаха по-малко притеснено. Някои от тях пиеха кафе от големи керамични чаши, които държаха с две ръце.

— Не се заблуждавайте — продължих. — Не смятам да отбивам номера. Ако открия нещо, което наистина се отнася до разследването на убийството, ще го съобщя на Куърк.

Те пак се притесниха.

— В полицията ми казаха, че Оли е убит около полунощ в понеделник вечерта — казах. — Кои от вас имат алиби?

Всички ме изгледаха вторачено.

После една симпатична руса жена със синя лента за коса попита:

— Да не би да мислите, че някоя от нас може да извърши убийство?

— Просто се опитвам да елиминирам всички, които имат алиби — обясних.

— Това означава ли, че ако имам алиби, няма да се занимавате с мен?

— Означава, че според нас не си извършила убийството — отвърнах. — Но не означава, че не знаеш нищо по въпроса.

— Ако бяхме детски учителки, нямаше да ни подозирате — каза блондинката.

— Как се казваш? — попитах.

— Дарлийн.

— Няма да те подозирам, ако имаш алиби, Дарлийн — казах. — Имаш ли?

Тя кимна.

— Разкажи ми — помолих.

— Не мога — отвърна тя.

— Защо?

— Защото бях със съпруга си. Бяхме на родителска среща в училище, а после той закара гледачката вкъщи. В понеделник вечерта към полунощ двамата бяхме в леглото и гледахме „Чарли Роуз“.

— Разбирам какъв е проблемът — казах.

— Тук не работят уличници — обади се Ейприл. — Повечето от моите момичета имат нормален живот. Това е една от причините да ги взема на работа.

— И ако този живот се смеси с другия, това ще нарани много хора, които не го заслужават — заключих аз.

Ейприл кимна.

— Освен ако някоя от тях не е убила Оли Демарс — казах.

— Нито едно от моите момичета не е убило никого. Кимнах.

— Същият проблем изниква и ако са били с клиент, нали така?

— Ако не гарантираме конфиденциалност, ще трябва да си търсим друга работа — отвърна Ейприл.

Жените в стаята седяха и ме наблюдаваха изучаващо. Аз също ги изгледах една по една.

— Има ли някоя от вас алиби, за което може да ми каже? — попитах.

Никой не отговори.

— Ама че работа! — възкликнах. Всички мълчаха.

— Добре — казах след малко. — Засега да забравим за това. Може би по-късно ще се върнем към този въпрос, но нека сега просто да си поговорим.

— За какво? — попита друга жена.

Беше облечена с бяла блуза и червена плисирана пола, а тъмната й коса беше подстригана късо като на олимпийската шампионка Дороти Хамил.

— За каквото и да е — отвърнах. — Как се казваш?

— Ейми.

— Разкажи ми нещо за себе си. Омъжена ли си?

— Да.

— Имаш ли деца?

— Да.

— Къде живееш?

— В предградията.

— И как попадна в тази професия?

— Ти сериозно ли питаш? — каза Ейми.

— Естествено. Искам просто да ви опозная. Всъщност исках да ги накарам да говорят за себе си.

Хората много обичат да говорят за себе си. А Сюзън често ми напомняше, че когато хората се отпуснат и започнат да говорят за други неща, никога не се знае дали няма да изскочи най-важното.

— Значи питаш сериозно? — каза Ейми.

Кимнах.

— Питаш сериозно как една омъжена майка от предградията е започнала да работи в бардак?

Пак кимнах.

Тя се обърна към останалите жени. Те отвърнаха на погледа й. Ейми погледна към Ейприл. Ейприл сви рамене. Ейми отново погледна към другите жени.

— Всичко му разкажи — обади се Дарлийн. — Може да научи нещо.

Две от жените се изкикотиха. Ейми кимна.

— Ще му кажа, ако ти си първа — каза тя на Дарлийн.

— Става — отвърна Дарлийн.