Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (26)

26

Хоук закара Теди Сап до летището. И аз отидох с тях. След като ме бяха отстранили от случая, така или иначе, нямах друга работа. Освен това исках да проверя дали тунелът още тече.

— Ейприл нещо не те хареса — каза Хоук на Теди Сап.

— Не — съгласи се Сап. — Не ме хареса.

— Не знам дали изобщо хареса някой от нас.

— Теди съвсем не го хареса — настоя Хоук. — Защото е гей и прочие.

— Много жени харесват гейовете — каза Сап. — Могат да разговарят с тях спокойно за повечето неща…

— За керамика например — вметна Хоук. — Или за нюансите на боята за коса.

Сап не му обърна внимание.

— Защото отсъства елемент на сексуално напрежение. Както всички знаем, гейовете по правило са светски мъже, остроумни, културни и необичайно приятни събеседници.

— Някои от хората на Оли могат да го потвърдят — обадих се аз.

— Но… — каза Хоук.

Сап кимна.

— Но има и жени, които не се чувстват удобно в наше присъствие именно защото липсва елементът на сексуално напрежение. Защото не могат да използват секса, за да ни контролират. Защото не е ефикасно да флиртуват с нас.

— Това важи и за много хетеросексуални мъже — намесих се аз.

— Естествено — съгласи се Сап. — Вероятно важи за теб.

— Може би трябва да питаме Сюзън — предложи Хоук.

— Там е различно — казах. — То е любов.

— Аха — каза Хоук.

— Във всеки случай — продължи Сап — жена като Ейприл може да придаде сексуален нюанс на общуването си с мъжете, което не може да постигне с един хомосексуалист.

— Защото сексът е единственото нещо, с което може да си служи — уточних аз.

— И още как — потвърди Хоук.

— Тя познава онзи тип от Ню Йорк, нали? — попита Сап.

Кимнах.

— Така ли ще го оставиш? — попита той.

Хоук се засмя.

— Работил си с него вече няколко пъти — каза той. — Според теб какво ще направи?

— Според мен ще захапе този случай като бобър дърво — каза Сап.

— Ще заминеш ли за Ню Йорк? — попита Хоук.

— Да — отвърнах.

— За да говориш с Фарнсуърт?

— Струва ми се добро начало.

— А после? — попита Хоук.

— Зависи какво ще ми каже той.

— Да предположим, че ти каже да вървиш на майната си — каза Сап.

— Всички казват така, нали? — съгласих се.

— Спенсър не харесва Фарнсуърт по същия начин, по който харесва Ейприл — поясни Хоук.

— Значи може да се наложи да действаш по-решително — каза Сап.

— Имам си начини — отвърнах.

— Някой плаща ли ти за това? — поинтересува се той.

— Получавам два пъти повече от теб.

— Аз нищо не получавам — каза Сап.

— Но всеки цент си струва — отвърнах.

Хоук отби до бордюра пред терминала на „Делта“ и каза:

— Робин Худ поне е крадял от богатите, преди да раздава на бедните.

— И е живял с цяла банда разбойници в гората — въздъхна Сап.