Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (52)

52

Бяхме в Ню Йорк от пет дни. Омръзна ми да живея в хотел, да се храня навън и да не съм си вкъщи. Липсваше ми Сюзън. Липсваше ми Пърл. Липсваше ми гледката от прозореца в офиса. Липсваха ми новините по телевизията с Чет Къртис. Липсваха ми статиите на Майк Барникъл. Липсваха ми Бойлстън Стрийт, река Чарлс, градският площад, всекидневникът „Глоуб“ и фитнес клубът „Дарбър“. Липсваше ми и Сюзън. Липсваха ми спекулациите около пролетните трансфери в бейзболните клубове, рекламите на мебели „Джордан“, туристическите автобуси амфибии, бар „Риц“ и Сюзън.

От друга страна, престоят ми в Ню Йорк дотук беше пълна загуба на време.

— Колко още ще висиш там? — попита ме Сюзън по телефона.

— Докато не измисля нещо по-умно — отвърнах.

— Можеш да си дойдеш и да следиш Ейприл — предложи тя.

— Лайънел е основният играч — възразих. — Той е организирал всичко и рано или късно ще направи нещо, за което ще мога да го хвана.

— Например? Ще паркира неправилно?

— Много смешно — озъбих се аз.

— Какво да направя, като съм забавна? — попита Сюзън. — И ти си такъв.

— Аз мога да спра, ако искам — отвърнах.

Поговорихме си още няколко минути като възрастни хора — за секс. После затворихме, а аз отидох до прозореца на хотелската стая и погледнах към Мадисън Авеню.

Дали Ейприл беше поискала от Ленард да убие Оли? И ако да, защо не се беше обърнала към Тони, след като Ленард й беше казал да го направи?

Може би вече е нямало нужда, защото някой друг е свършил работата. Или пък е имала някой друг предвид, но още е било рано за него. Или пък Тони също ме лъжеше, може би заедно с Ленард и Ейприл. Всички заедно, в унисон.

Приготвих си питие и застанах с него до прозореца.

Изглежда, Ейприл и Лайънел бяха възнамерявали да основат верига от първокласни бардаци, поне първите няколко от които са се надявали да откраднат от Патриша Ътли. После може би се бяха скарали, а може би не.

Ейприл явно не просто искаше клубовете „Момичето мечта“, а имаше нужда от тях. Беше направо обсебена от идеята за „Момичето мечта“. Но аз бях почти сигурен, че няма да се справи сама. Очевидно не харесваше особено мъжете, но също така явно имаше нужда поне от един, за да се справи. Може би отначало е бил Лайънел. А после може би Оли. И накрая може би аз. Това обясняваше защо се опита да ме свали. Когато имаше нужда от мъж, тя използваше секс. Точно затова не хареса Теди Сап. С него сексът не можеше да се използва като инструмент за влияние.

Отпих малка глътка от питието си. В чашата имаше много лед. Така питието имаше съвсем свеж вкус.

Сексът не беше проработил и при мен. Кой оставаше сега? Отново Лайънел? Може би точно това беше истинският смисъл от разговора на Ейприл с Ленард. Може да е било нещо като изпитание: „Ще убиеш ли някого, ако те помоля?“ Ако се беше съгласил, може би Ленард можеше да бъде следващият мъж, който да й помогне. Но това, че я беше накарал да се обърне към Тони, вероятно означаваше, че не е издържал изпитанието. Или пък в действителност го беше издържал, но само се оправдаваше с Тони.

Имаше много неща, които не знаех. Но от това, което все пак знаех, връщането при Лайънел ми се струваше логичен ход. Което не беше добре. Защото Лайънел нямаше да се погрижи за Ейприл. За него тя беше просто плячка.