Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (56)

56

Корсети се обади към четири следобед.

— Движиш се в най-добрите кръгове на обществото — каза той. — Колата е регистрирана на името на Арнолд Фишър.

— Познаваш ли го?

— Да.

— Покрай работата? — попитах.

— Арии Фишър е финансистът на това, което е останало от фамилията Денучи.

— Това, което е останало? — повторих.

— Аха, някъде преди пет години здраво ги притиснахме. Прибрахме Дайън Денучи до живот. Оттогава семейният бизнес нещо не върви. Момчето му се опитва да го върти, но не се справя.

— Мисля да говоря с мистър Фишър — казах аз.

— Само ако дойда с теб — каза Корсети.

— И ме държиш за ръката? — уточних.

— Кажи ми защо се интересуваш от него. Казах му. И описах двамата мъже с костюмите. Когато свърших, Корсети каза:

— Единият е Арни, няма съмнение. Чудя се дали другият е бил Бружс.

— Брукс?

— Брукс Денучи, синът на Дайън.

— Брукс Денучи? — повторих. — Какво е това име?

— Старият винаги е искал да се издигне в обществото и да живее в Гринич — обясни Корсети.

— Можеш ли да уредиш среща? — попитах.

— Пак ще ти се обадя — отвърна Корсети и затвори. След известно време Ейприл и Лайънел излязоха от сградата и взеха такси. Потеглихме след тях на запад през парка, към жилището на Лайънел.

— Мафията? — попита Хоук.

— Сигурно — отвърнах и му разказах какво съм научил от Корсети.

— Все е нещо — каза той.

— Така е.

Продължихме да седим в колата пред кооперацията на Лайънел. Небето беше покрито с облаци и слънцето едва надничаше между тях. Когато Корсети ми се обади отново, вече беше залязло.

— Утре в единайсет сутринта — каза той. — Аз ще мина да те взема.

— Къде отиваме?

— На Двайсет и шеста улица — отвърна Корсети. — Между Седмо и Осмо авеню.

— Офисът на Арни? — попитах.

— Офисът на адвоката му.

— Много мило — отбелязах.

— Така е по-добре — каза Корсети. — Познавам ги, особено Арни. Ако го прибереш за разпит, той се затваря като мида, докато не дойде адвокатът му. Така или иначе, нямам с какво да го притисна.

— И това е вярно — признах аз.

— Ще те взема в десет и половина — каза Корсети.

Когато затворих, Хоук ме погледна.

— Стига ли толкова?

— За днес? Да. Да вървим да вечеряме.

— Първо коктейли, нали? — попита Хоук.

— Разбира се — отвърнах.