Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (9)

9

— Знаеш ли какво си мислех?

— Знам какво си мислиш обикновено — отвърна Сюзън.

— Не, този път е нещо друго — казах. — Мъжете, поне хетеросексуалните, нямат представа какво правят другите мъже по време на секс.

— Смяташ да ме попиташ, така ли?

— Не — отвърнах. — Но предполагам, че по същата логика хетеросексуалните жени вероятно нямат представа какво правят другите жени по време на секс.

— Смяташ да ми кажеш, така ли? — Не.

— Страхотна мисъл ти е хрумнала — похвали ме Сюзън.

— Не ти ли е интересно?

— Не.

Бяхме си поръчали един общ голям сандвич на бара в „При Анри“. Според Сюзън със сандвича вървеше ризлинг. Аз си поръчах бира.

— Мъжете си мислят за такива неща — настоях.

— Жените — не — каза Сюзън.

— И двамата правим генерален извод, съдейки само по себе си, нали? — уточних.

— Да — потвърди Сюзън.

— Според Ейприл всички мъже са свине — продължих.

— Може би собственият й опит го подсказва — предположи Сюзън.

— Така е — съгласих се аз. — Но работата е там, че няма как да го разбера. Сигурно ли е, че всички мъже, с които се е срещала, наистина са свине?

— Не всички мъже често ходят при проститутки — отбеляза Сюзън.

— А тези, които го правят редовно, имат някакъв проблем.

Сюзън кимна. Беше отрязала малко парченце от половината сандвич и дъвчеше миниатюрна хапка от парченцето.

— Ти например според мен не си прекалено голямо прасе — добави тя.

— Еха — казах. — Благодаря ти за оказаното доверие. Тя се усмихна и отпи от виното.

— Защо се интересуваш от това?

— Защото се тревожа за Ейприл.

— Вероятно е основателно — каза Сюзън.

— Тя изглежда толкова организирана и спокойна — продължих. — Направо ти стопля сърцето. А на следващия ден се разхождаме, аз я питам как върви социалният й живот и тя отговаря, че всички мъже са свине.

— Включително и ти?

— Когато повдигнах този въпрос, тя каза: „С изключение на теб.“

— Нека да направя един генерален извод — предложи Сюзън. — Всички хора правят генерални изводи. Току-що и двамата също го направихме, нали?

— Да, но генералният извод й пречи изобщо някога да изпита… любов.

— Тя е прекарала живота си при обстоятелства, в които любовта е въпрос на търговско договаряне — каза Сюзън. — Доколкото си спомням, онзи път, когато наистина имаше сериозен проблем и се наложи ти, така да се каже, да я откупиш, тя го беше направила от любов.

— Мислиш ли, че е било любов?

— Тя е смятала така. И заради цялата тази история надали й става по-лесно отново да се влюби.

Отхапах от сандвича и отпих от бирата.

— Когато бях на двайсет и две — започнах, — с две други момчета от армията отидохме до Япония в отпуск. Настанихме се в хотел до спирката на метрото в Сугамо с няколко момичета, на които бяхме платили за цялата седмица. Къпехме се във ваната, те ни готвеха на едно хибачи в стаята, тогава за пръв път опитах сукияки и правехме с тях нещо, което ни приличаше на добър секс при добри обстоятелства. Беше много приятно. В края на седмицата се върнахме на фронта.

— Накъде биеш? — попита Сюзън.

Усещах как ме гледа. Започваше да проявява интерес към темата. Винаги го усещах.

— Ние се харесвахме. Не ги смятахме за по-нисши от нас. Може би ни е било по-лесно заради езиковата бариера, но не усещах нищо лошо. Както и нищо хубаво. Бяхме нещо като приятели, които току-що са се запознали и се забавляват… за известно време.

Сюзън кимна.

— Да — каза тя.

— Това беше последният път, когато съм бил с проститутка.

— Сигурно през тази седмица също така сте си пийнали — предположи тя.

— Абсолютно.

— Война, уиски и жени — каза Сюзън.

— Да — съгласих се. — Три занимания за големи момчета.

— Значи можем да го наречем нещо като ритуал за отбелязване на възмъжаването?

— Така дори звучи очарователно — казах аз.

— И накъде биеш? — настоя Сюзън.

— Не знам. Нещо ме тревожи.

— Ейприл живее по-добре, отколкото щеше да живее, ако не те беше срещнала — заяви Сюзън.

— Да — съгласих се. — И аз мисля така. Но това не означава, че е по-богата.

— Вярно — каза Сюзън. — Но ти не си господ.

— Откъде знаеш? — попитах.

Сюзън ми се усмихна само с очи, докато отхапваше ново парченце от миниатюрното парче, което си беше отрязала от половината сандвич.

— След като говорих с Ейприл онази вечер, се прибрах и потърсих компаньонки по интернет. Тя се оказа права — наистина са милиони. Както може да се очаква, техните страници почти винаги са свързани с порносайтове. Така че разгледах и порносайтовете. Не се регистрирах никъде, просто разгледах какво предлагат.

— А винаги си твърдял, че си купуваш „Плейбой“ заради статиите — отбеляза Сюзън.

— Разгледах няколко порносайта, при това съвсем повърхностно — настоях. — След известно време ти става гадно. Но ми направи впечатление с каква отрицателна енергия се продава този продукт. Сякаш се предлага само на хора, които не обичат жените. Жените винаги са описвани като „курви“, „кучки“ или „мръсници“. Винаги изгарят от нетърпение да се чукат, да ги чукаш или каквото там предлага съответният сайт. Дори разгледах някои гей сайтове. Същата работа. Обектите на желанието, независимо дали са мъже или жени, винаги се представят с презрение освен неконтролируемата им готовност да правят секс с теб.

— Значи няма взаимност — каза Сюзън.

— Абсолютно никаква.

— Не си първият, който го забелязва — изтъкна Сюзън.

— Честно? — казах разочаровано. Сюзън се усмихна.

— Значи твърдиш, че сексът с търговска цел и порнографията обезчовечават обекта на желанието?

— И субекта, който желае — добавих. — Работи в двете посоки.

— Значи порнографията и проституцията може би все пак не са престъпления, при които няма жертви — заключи тя.

— Може би не — съгласих се аз. — Номерът е да разбереш кой е жертвата и кой е престъпникът.

— Тези въпроси са ми прекалено абстрактни — каза Сюзън. — Но на нивото, на което мога да разсъждавам, ми се струва безспорно, че Ейприл си остава жертва, въпреки че сигурно не е толкова нещастна, колкото беше преди.