Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (10)

10

В свободната си вечер едно от момичетата на Ейприл се прибирало пеш от киното на Копли Скуеър, когато я дръпнали в една уличка до къщата и я пребили. Счупили й носа и един зъб. Имала синини по лицето и едно пукнато ребро. За кратко изгубила съзнание, а когато се свестила, успяла да стане и да се довлече до къщата, където Ейприл повикала линейка.

В болницата й наместили носа, превързали й ребрата, дали й болкоуспокояващи и я задържали една нощ, за да са сигурни, че няма да настъпят усложнения. На сутринта двамата с Ейприл отидохме да я приберем.

— Почини си хубаво, Бев — каза й Ейприл. — Трябва да се възстановиш напълно.

Бев се опита да се усмихне, но не се получи.

— С този външен вид вече никой няма да ми плаща, оплака се тя.

— Ще се оправиш — успокои я Ейприл. — Ако имаш нужда от зъболекар, ние ще платим.

Бев се опита да кимне, но от това също я заболя, така че се отказа да прави каквото и да било.

— Не се страхувай от болкоуспокояващите — посъветвах я аз. — Вземай ги така, както са предписани, дори в момента да нямаш нужда от тях.

— И теб ли са те пребивали? — попита Бев.

— Случвало се е — отвърнах. — Най-важното е да изпревариш болката.

Ейприл се качи в спалнята при нея. Аз останах в приемната с Хоук.

— И какво сега? — попита той. — Да ходя с тях, когато отиват на кино?

— Така че лошите да влязат в къщата, докато те няма, и да направят белята?

— Страхотен план, няма що.

Кимнах.

— Може би случайно са я пребили точно сега — казах.

— Има и такава вероятност — съгласи се Хоук.

— Но и двамата знаем, че не е така.

— Естествено — отвърна той.

— Много по-ефективно е да създават проблеми на клиентите, докато са в къщата — продължих аз. — За нула време ще изкарат Ейприл от бизнеса.

— Но аз съм там — напомни Хоук.

— Значи те пребиват това момиче — започнах аз. — Може би за да проверят дали няма да изплашат Ейприл достатъчно, че да приеме условията им. Или защото се надяват, че ще започнеш да придружаваш момичетата навън и те ще могат да влизат безпрепятствено.

— А може би и двете — каза Хоук.

— Трябва да попречим и на двете едновременно — заявих аз.

— Липсват ни един-двама души — отбеляза Хоук.

— Може би трябва да се обадим на Вини — предложих.

— Не е в града — каза Хоук. — Джино отваря някакво ново заведение в Синсинати. Вини замина с него, за да го подкрепя в това начинание.

— За колко време?

— Според Вини ще се забавят — отвърна той. — Каза ми, че трябвало да убеждава доста хора.

— Е, той не е единствената мутра, която познаваме.

— Какво ще кажеш за онзи мангал от Лос Анджелис? — предложи Хоук.

— „Мангал“? — повторих. — Мисля, че вече се наричат „латиногангстери“.

— Или якият педал от Джорджия — предложи Хоук.

— Теди Сап? — казах. — Мислиш ли, че той ти вика „яката чернилка от Бостън“?

— Най-вероятно — отвърна Хоук. — Но наистина не познавам по-як педал от него.

— Ще им позвъня — обещах.