Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (62)

62

Прибрах се от Ню Йорк към два следобед. Известно време постоях неподвижно, за да се порадвам на дома си. На тишината. На липсата на излишни вещи. На чувството, че всичко тук е мое.

Погледнах снимката на Сюзън, която стоеше на камината. Днес до пет имаше пациенти. След това водеше някакъв семинар в Харвард. Но утре щеше да бъде моя.

Отидох в спалнята и разопаковах багажа си. В три без петнайсет се появи Хоук, двамата седнахме в кухнята и аз отворих по една бира.

— Къде е Ейприл? — попитах.

— В къщата — отвърна Хоук. — Минах оттам, за да й се обадя. Да проверя дали всичко е наред.

— Наред ли е всичко?

— О, да — каза той.

Замълчахме. Лицето на Хоук не издаваше нищо. Но определено имаше нещо.

— Какво има? — попитах.

— Мисля, че тя има нов мъж в живота си — каза Хоук.

— Кой?

Той внимателно разгледа етикета на бирената бутилка.

— Как така правят белгийска бира в Денвър? — попита.

— Нищо не е такова, каквото изглежда — отвърнах. — Кой е новият мъж?

Хоук се усмихна. В усмивката му винаги имаше нещо слънчево. Появяваше се внезапно и изчезваше също толкова бързо, но изглеждаше съвсем искрена.

— Аз — каза Хоук. Помълчах малко, после казах:

— Боже господи.

— Аха — съгласи се той. — Каза, че я привличам още от деня, в който ме е видяла за пръв път.

— Сигурно всички се чувстват така — вметнах.

— Много ясно — каза Хоук. — Каза още, че се опитала да не се поддава на чувствата си, но не можела да им устои. После ми предложи сношение.

Не коментирах.

— Казах й, че в четвъртък гледам да не правя такива неща — продължи Хоук. — За да си почина за уикенда.

— Тя как го прие?

— Това малко я разтърси — отвърна Хоук. — Но не се отказа, а настоя: „Добре, нека утре да вечеряме заедно.“

— Какво иска? — попитах.

— Намекваш, че не изпитва искрени чувства към мен? — учуди се Хоук.

— Може и да го казва искрено, но отдавна не го е правила от любов.

— Сигурно отдавна не познава мъж като мен — предположи Хоук. — Каза ми също, че има една мечта и че иска да я сподели с мъж като мен — достатъчно силен, за да вярва в мечтите и за да ги осъществи.

— Аха — съгласих се аз. — Ти си точно такъв.

— После ми разказа за „Момичето мечта“, все едно никога не съм чувал за това, и как всички се опитвали да й попречат и непрекъснато я предавали, но тя нямало да се откаже и трябвало само да бъдем щастливи заедно и да се подкрепяме.

— А спомена ли нещо за мен? — попитах.

— Да — отвърна Хоук.

— Че вече обича теб повече от мен?

— Ами не го каза с тези думи, но останах с такова впечатление — отвърна Хоук.

— Как по-точно?

— Помоли ме да те убия — отвърна Хоук.

Отпих от бирата си.

— Ето какво иска — въздъхнах.

— Така изглежда — съгласи се Хоук. — Плюс това, естествено, е влюбена в мен.

— Обясни ли ти защо иска да ме убиеш?

— Каза, че не я оставяш на мира. Че се опитваш да я контролираш, както го е правил баща й, че не й даваш да порасне и да осъществи мечтата си.

— Дявол да го вземе — казах. — Аз пък си мислех, че така я възпитавам.

— Не е лесно да бъдеш баща — каза Хоук.

— И какво, ти нави ли се? — попитах.

— Казах й, че ще го обсъдим на вечеря.

— Значи още не си решил? — настоях.

— Всъщност вече съм решил — отвърна Хоук. — Не мога да те убия. Няма да остане никой, който да ме търпи.

— И това е вярно — съгласих се аз.