Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (30)

30

От време на време Сюзън имаше кратки пристъпи на желание да се грижи за домакинството. Обикновено й минаваше бързо, но понякога се случваше пристъпът да дойде точно преди времето за вечеря и тя изпитваше нужда да сготви нещо. И така, Сюзън стоеше до кухненския плот и приготвяше храна, надянала елегантна готварска престилка.

— Вярваш ли на Ейприл? — попита тя.

— Повече, отколкото на Лайънел — отвърнах.

— Но не много повече — продължи да пита Сюзън.

— Ейприл повече ми харесва от двамата — обясних.

— Радвам се, че не позволяваш на емоциите да замъглят преценката ти — отбеляза Сюзън.

— Аз съм опитен професионалист — отвърнах аз.

— Ако тя казва истината — продължи Сюзън, — Лайънел, технически погледнато, упражнява тормоз над нея.

— Посредством трето лице — уточних. — Оли Демарс, когото е наел за тази цел.

— Няма значение. Важното при тормоза е усещането за власт, за отмъщение и контрол и няма значение кой го осъществява физически, ако инициаторът изпитва тези емоции.

— Или инициаторката.

— Естествено. Говорех за конкретния случай. Жените също са способни да упражняват тормоз.

— Тогава защо не упражняваш тормоз върху мен? — попитах.

— Няма нужда — отвърна Сюзън.

— Защото вече изпитваш чувството за власт и контрол?

— Точно така — потвърди Сюзън.

— Защото винаги правя каквото ми кажеш? — продължих.

— Винаги.

— Ами ако спра?

Сюзън ми се усмихна. Беше стигнала до половината в подготовката на яхния от пиле. Докато говореше с мен, кълцаше моркови на една дъска. Действаше бавно и аз малко се притеснявах за пръстите й, но не казах нищо.

— Няма — отсече тя. — Какво ще правиш с този Лайънел?

— Мога да го убия — предложих.

— Не, не можеш — възрази Сюзън.

— Не мога ли?

— Не. Можеш да го направиш за мен, а може би и за Хоук. Но не и за Ейприл.

Сюзън започна да бели лук. Очите й се насълзиха.

— Ако сложиш лука под течаща вода, няма да плачеш — обадих се аз.

Сюзън кимна и продължи да бели, без да използва течаща вода. Когато свърши, наряза лука на едри парчета и го метна в тенджерата при морковите.

— А ако се обърнеш към полицията? — попита тя.

— Така ще замеся и Ейприл — отвърнах. — А вероятно и Патриша Ътли.

Сюзън се усмихна.

— Те са проститутки. По собствен избор. Предполагам, че проблемите с полицията са част от рисковете на професията.

Поклатих глава. Сюзън пак се усмихна.

— Може да са курви, но са си твои?

— Точно така.

Сюзън добави в тенджерата пресен магданоз и риган, сипа малко бяло вино и сложи капака.

— Може и да стане вкусно, ако внимавам да не го преваря — отбеляза тя.

— Защо не включиш часовника? — предложих.

Тя ме изгледа укорително, свали си престилката и нагласи часовника.

— И какво ще правим, докато се готви?

— Можем да пием и да правим глупости — предложих.

— Пърл спи на леглото — напомни тя.

— Знам — отвърнах. — Обича да хваща следобедното слънце.

— Значи на канапето — каза Сюзън.

— Съгласен — отвърнах.

— Но според мен първо трябва да се изкъпем.

— Заедно?

— Да, за да започнем на чисто — отвърна Сюзън.

— Освен това, ако ме сложиш под течаща вода, няма да плачеш — казах аз.

Сюзън излезе от кухнята, като в движение си разкопчаваше блузата.

— Не знам — отвърна. — Сигурно ще се разплача, каквото и да правим.