Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (18)

18

Сюзън се беше върнала от Олбъни. Когато й разказах всичко, тя се усмихна.

— Значи Ейприл не е искала да говори за случая — заключи тя.

— Мислиш ли? Сюзън кимна.

— Сигурна съм. Все пак имам докторска степен от Харвард.

Бяхме си поръчали вечеря в ресторант „Екселсиор“ на маса до прозореца с изглед към парка и докато чакахме храната, пиехме коктейли.

— Тя просто не знае нищо друго — обясних аз.

— Но го знае доста добре — изтъкна Сюзън. — Ако съм разбрала правилно.

— Така казва — кимнах.

— Не е чак толкова сложно да се прави добре — отбеляза Сюзън.

— Може ли да отбележа, че ти си майсторка? — попитах.

— Налага ли се отново да напомням за докторската си степен от Харвард?

— Еха — казах. — И това ли се учи?

Сюзън отпи миниатюрна глътка от своя космополитън.

— Често чувам тази фраза — каза тя. — От пациенти. Жените, които са сексуално активни, но уменията им в други области са ограничени, често се хвалят колко добри са в леглото.

— То всъщност не е въпрос на техника — отбелязах.

— За твой късмет — заяви Сюзън.

— Ей — простенах аз. Тя се усмихна.

— По-скоро зависи от това дали се чувстваш щастлив, когато го правиш.

— Значи тя е поизлъгала?

— Сигурна съм, че знае всичко необходимо — каза Сюзън. — Но това важи за повечето жени на определена възраст.

— Не всички.

— Има хиляди неща, които могат да попречат на сексуалността. Липсата на умения не е най-често срещаният проблем.

— Аха — въздъхнах аз. — Нали не си научила нещо ново по въпроса в Олбъни?

Сюзън се ухили. С най-широката си многозначителна усмивка.

— Не съм ти изневерявала от един милион години — каза тя.

— Радвам се да го чуя.

— Но все пак бях зряла жена, когато се запознахме — продължи Сюзън. — Нали си спомняш? Имах вече един брак зад гърба си и бях научила доста неща.

Кимнах.

— А после дойде и онази малка история на запад — добави тя.

— Беше тогава — отвърнах. — Сега си е сега.

Тя ме погледна спокойно и сериозно. Ръката ми лежаше на масата. Сюзън протегна ръка и я сложи върху моята.

— Да, знам — заяви тя.

Помълчахме. Аз отпих от уискито си, а тя от своя коктейл.

— Нищо не правя по този случай — споделих. — Обикалям като муха без глава.

— Ако търсиш някакви отговори, обърни се към Ейприл — посъветва ме Сюзън.

— Тя отрича всичко — отвърнах.

— Тя има минало — каза Сюзън. — Може би то ще ти подскаже нещо.

Замислих се по въпроса.

— Какво стана с нея последния път? — попита Сюзън.

— Влюби се в най-неподходящия човек.

— А преди това? — продължи да пита Сюзън. — Когато се запознахте?

— Търсеше любов на най-неподходящото място.

— Хората не се променят особено, ако не им се случи нещо наистина важно — каза Сюзън.

— Търсете мъжа — перифразирах аз важно.

— Може би — кимна Сюзън.

— На вас от Харвард ви сече пипето, а?

Сюзън енергично кимна.

— И винаги сме загорели за секс — добави.

— Е, не всички.

— Една ти стига — каза тя.

— Да — отвърнах. — Така е.

Вдигнах чашата си. Тя вдигна нейната. Чукнахме се.

— Бори се докрай, Харвард — казах аз.