Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (57)

57

На сутринта оставих Хоук с колата под наем.

— Ако се наложи да избираш, следи Ейприл — наредих.

— Ще платиш ли глобата? — попита Хоук. — Ако паркирам на забранено място?

— В никакъв случай — заявих. — Хулиган такъв.

Хоук пак отиде при кооперацията на Фарнсуърт от другата страна на парка. Аз изчаках Корсети на Мадисън Авеню. Докато отивахме към центъра, той ме посъветва:

— Не го казвай изрично, но ако всички останат с впечатлението, че си ченге, няма да ни навреди.

Въпреки натовареното движение стигнахме лесно. Корсети използваше сирената по предназначение.

— Мислех, че това нещо се пуска само ако е наложително за изпълнението на полицейска задача — обадих се аз.

Корсети ме изгледа недоумяващо. После се ухили и отново пусна сирената, въпреки че този път дори нямаше други коли.

— А, сега разбирам — казах.

Когато пристигнахме, Корсети натика колата си на забраненото за паркиране място пред един невзрачен ресторант на 26-а улица. После влязохме в невзрачния вход до ресторанта. Качихме се в мърляв асансьор, който ни откара до третия етаж, и влязохме в офис, който напълно се вписваше в обстановката.

Една жена на около петдесет, облечена с безформена черна рокля, се обърна към нас.

— Чакат ви в конферентната зала.

После стана, за да ни заведе до залата, отвори ни вратата и отстъпи встрани. Вътре имаше четирима мъже, двама от които бях видял наскоро на Спринт Стрийт. Корсети влезе пръв и застана пред тях:

— Аз съм Корсети. Това е Спенсър.

После се обърна към един невзрачен мъж на около шейсет с буйна бяла коса.

— Ти си Галвин, нали?

— Маркъс Галвин, адвокат — потвърди невзрачният мъж. Галвин беше облечен с измачкан сив костюм с жилетка, риза на червени и черни карета и тънка черна вратовръзка.

— Значи ти си бавачката — каза Корсети на втория непознат мъж, който беше едър и зализан, със скъп костюм.

Едрият мъж го изгледа безизразно. Корсети се засмя и поклати глава, после се обърна към по-младия от двамата мъже, които бях видял на Спринт Стрийт.

— Как си, Брукс?

Брукс Денучи беше леко пълен. Не беше дебел, но изглеждаше мек и отпуснат. Беше със скъпи дрехи, маникюр и обувки за хиляда долара. Вероятно се опитваше да гледа страшно, но приличаше по-скоро на голямо сърдито дете.

— Арни — каза Корсети на по-възрастния мъж.

Арни беше слаб и загорял. Имаше интелигентна физиономия, беше плешив и дрехите му стояха добре. Седеше мълчаливо и неподвижно, отпуснал дългите си пръсти на масата, като едва-едва потупваше върховете им един в друг.

— Юджин — отвърна той, с ударение на първата сричка.

— Първо искам да кажа нещо — започна Корсети. — Не съм ви вдигнал мерника. Няма да се опитвам да ви поставя натясно. Просто ми трябва информация по един друг случай.

— И си мислиш, че сме бюро „Справки“? — каза Брукс и се огледа с широка усмивка.

Никой не отговори на усмивката му. Адвокатът и Арни не откъсваха поглед от Корсети. Бодигардът гледаше право пред себе си.

— Знаем, че въртите бизнес с двама души, които се казват Лайънел Фарнсуърт и Ейприл Кайл — продължи Корсети. — Смятаме, че става въпрос за проституция. Но ние не сме от нравствения отдел. Не се интересуваме от проститутките.

— Защо смятате, че познаваме тези хора? — попита Брукс.

Арни му хвърли един поглед, но не каза нищо.

— Двамата с твоя адвокат вече минахме през това — обясни Корсети. — Да не си губим времето.

Брукс погледна адвоката и той кимна.

— Какво ви интересува? — попита адвокатът.

— Те са замесени в друг случай на убийство — отвърна Корсети.

— Е, и? — попита Галвин.

— Ще ви бъдем много благодарни, ако ни кажете какво знаете за тях. Може би информацията ще ни помогне да разрешим случая с убийството.

— Нямаме нищо общо с никакво убийство — заяви Брукс.

Никой не му обърна внимание. Галвин и Фишър се спогледаха. Бодигардът продължаваше да гледа в празното пространство.

— Колко точно ще ни бъдете благодарни? — попита Галвин.

— Познаваме се, Арни — отвърна Корсети. — Всичко се връща. Ако ми направиш услуга, ще ти бъда задължен.

— Той държи на думата си — каза Арни на Галвин.

Адвокатът кимна. После погледна към мен.

— Ами ти? — попита.

— Аз съм с Корсети — отвърнах.

Галвин се обърна към Корсети.

— Стабилен ли е?

— Да.

Галвин погледна Арни. Арни кимна. Галвин кимна в отговор.

— Двамата търсят пари — каза Арни.

— Ей! — обади се Брукс. — Защо изобщо казвате нещо на тези шибаняци?

Галвин се протегна през масата и леко потупа Брукс по ръката.

— Искат да основат верига от публични домове „Момичето мечта“ — продължи Арни. — В цялата страна. Твърдят, че вече имат по един дом в Бостън, Филаделфия и Ню Хейвън.

— Говорим за Фарнсуърт и Кайл, нали? — уточни Корсети.

— Аха.

— И търсят инвеститори? — попита Корсети.

Арни кимна.

— Как са стигнали до вас?

— Имаме общи познати — обясни Арни. — Една жена, която се казва Ътли. Управлява голям публичен дом в Ню Йорк.

— Тя ги е изпратила при вас, така ли? — попитах.

— Аха. Двамата казаха, че тя е партньор в бизнеса им. Затова се съгласихме да говорим с тях.

— И какво? — попита Корсети. — Ще инвестирате ли?

— Не.

— Защо?

— Говорих с Ътли — обясни Арни. — Тя ми каза, че изобщо не е знаела, че Фарнсъурт е замесен. Каза, че докато той участва, тя няма да има нищо общо с проекта.

— Има ли значение за вас кой е в бизнеса? — попитах.

— Не, стига първо те да си оправят нещата. Няма да инвестираме в семейни войни.

— Това ли им казахте в онзи ресторант на Спринт Стрийт?

— Аха — потвърди Арни. — Казахме им да се разберат кой е в бизнеса и кой не е. И после пак да ни се обадят.

— Те навиха ли се? — попита Корсети.

— Не изглеждаха доволни.

— Попитайте ме дали ни пука — предложи Брукс.

Никой не го попита нищо.

— Как ти се стори техният бизнес план? — обърнах се аз към Арни.

Той сви рамене.

— Планът не е лош. Верига от елитни публични домове в цялата страна. С първокласни проститутки, нали се сещате? От онези жени, които не работят само това. Домакини, стюардеси, студентки, учителки и други подобни. С плисирани поли и кашмирени пуловери. Никакво чукане в тоалетната и свирки на задната седалка на колата. Само секс в безопасна, приятна обстановка, с музикален фон на Джони Матис. Все едно чукаш учителката си от осми клас, нали разбирате?

— Говорихте ли с Ътли след това? — попитах.

— Все още не.

— Какво печелите вие от сделката? — попита Корсети.

— Петдесет процента.

— И участие в управлението?

— Никога не инвестираме много пари в нещо, ако не участваме в управлението на проекта.

— Те съгласиха ли се? — попитах.

— Той — да. За нея не съм сигурен — отвърна Арни. — И не знам какво мисли Ътли, ако изобщо все още участва.

— Смяташ, че вече не участва, така ли? — попитах.

— Нямам представа — каза Арни. — Стига нашият човек да е вътре, останалите не ни интересуват.

— Имаше ли някакви други проблеми? — попита Корсети.

Арни сви рамене.

— Трябва да се изчистят някои подробности. Да се купят имоти в съответните градове. Да се дадат подкупи на подходящите хора. Да се намерят източници на проститутки… Все пак средностатистическата млада домакиня в предградията на Далас може би няма да иска да стане проститутка.

— Не мога да си представя — обадих се.

Арни пак сви рамене.

— Никога не инвестираме много пари в нещо, преди да си отговорим на всички въпроси.

— Така и трябва — одобри Корсети.