Ейдриън Маккинти
Веригата (72)

72

Когато става дума за подранили коледни подаръци, комплектът за магии едва ли е най-подходящият за тринайсетгодишно момиче — Кайли е на възраст, в която приятелките й няма да пропуснат да се присмеят на подобен подарък. Магии ли? Стига, наистина ли?

Затова тя не каза на никого. Освен на Стюарт, разбира се. На Стюарт каза.

Откакто получи комплекта, научи няколко трика. Както си бе обещала в онова мазе, вързана с верига за печката, научи как да си изважда ръцете от белезници. Изгледа и клиповете в ютюб и се поупражнява. Много. Вече е добра. Толкова добра, колкото може да стане след няколко седмици тренировки. Може да си извади ръцете от стандартен чифт белезници за по-малко от трийсет секунди. Вярно, свинските опашки са друго нещо, но всички метални белезници могат да се отворят с универсален ключ, ако човек знае какво прави. А Кайли винаги носи със себе си универсален ключ за белезници на ключодържателя си. Винаги.

Без никой да я види, тя отваря ключалката на белезниците, хванали ръцете й.

И сега какво? През дупките в покрива вали сняг. Майка й я държи в прегръдките си, Стюарт плаче, а на пода точно пред краката й е пистолетът, който майка й хвърли.

Тя посяга надолу и го вдига. Тежък е. Невероятно тежък. Близнаците си говорят.

— Ами тогава да действаме — казва Джинджър. — Имам чувството, че висим тук цяла нощ да си играем на криеница в снега. Затворете очи, уважаеми. За вас войната свърши.

Кайли вдига деветмилиметровия пистолет, прицелва се и дръпва спусъка.