Ейдриън Маккинти
Веригата (22)

22

Петък, 1:11 ч.

Кайли чака, докато решава, че е много късно, но, естествено, няма как да провери колко е часът. Няма айфон, айпад или лаптоп. Няма и часовник, разбира се, но кой изобщо носи часовници в днешно време?

Докато лежи, чува шум от коли на далечен път и от време на време долавя звука от някой самолет, който сменя скоростта, за да се снижи към летище Лоугън в Бостън. Много далече самолети летят към много далечното летище.

Тя сяда на матрака с гръб към окото на камерата и хапва една солена бисквита. Първият й план се провали. Тубата с паста за зъби не може да отваря белезници. Опитва часове наред, но нищо не постигна. Вторият й план обаче може и да свърши работа.

Малко след падането на нощта мъжът донесе хотдог и чаша мляко. Сложи таблата на пода до нея. Пистолетът беше затъкнат в пуловера му. После жената слезе да вземе таблата с пистолет в дясната ръка. Винаги са въоръжени. Тя е тринайсетгодишно момиче, вързано с верига за стокилограмова печка, но те не поемат никакви рискове. Винаги идват тук с пистолети. И точно това, осъзнава Кайли, ще й помогне.

Зърна го по-рано през деня. Докато слънцето се движеше бавно по небето, тя видя отблясък в единия ъгъл на помещението. Доближи се колкото може и откри, че отблясъкът идва от гаечен ключ, полускрит под бойлера. Гаечен ключ, изпуснат от някого и забравен, може би преди години. Очевидно са подготвили мазето за нея, но за да види ключа, човек трябва да легне на пода и да гледа право към бойлера, докато следобедните слънчеви лъчи нахлуват в мазето.

Ключът ще я спаси.

Тя чака. И чака.

Някъде около малките часове шумът от трафика като че ли намалява и самолетите прелитат по-нарядко. Не спира да мисли за щатския полицай. Дали са го убили? Сигурно са го убили. Това значи, че я държат в плен двама убийци. Не приличат на убийци, но са такива. Опитва се да пребори ужаса, който предизвиква тази мисъл, но щом се замисли, тя изплува от скривалището си…

Мисли за майка си. Майка й ще се притесни до смърт. Ще се срине. Тя не е толкова силна, на каквато се преструва. Дори година не е минала от края на химиотерапията. А и баща й… баща й е страхотен, но май не е най-надеждният човек на света.

Отново поглежда камерата до стълбите. Колко ли е часът? Дали ще успеят да заспят тази нощ? Сигурно ще се наложи да поспят.

Чака още.

Става може би два часът през нощта. Добре, хайде — казва си тя. Изправя се, опъва веригата и с всички сили започва да дърпа печката. Тя е невероятно тежка, разбира се, но подът е от гладък бетон и няма почти никакво триене. По-рано изля малко вода под чугунените крака на печката и я разнесе наоколо с надеждата, че и това може да помогне.

Дърпа веригата с всички сили, изопнала тяло назад като в игра на дърпане на въже. Поти се, мускулите я болят и изглежда невъзможно, че едно момиче може…

Печката подскача. Краката на Кайли поддават и тя пада на пода. Приземява се на опашката си с тъп удар.

Прехапва си устните, за да не изкрещи.

Претъркулва се на земята. Мамка му, мамка му, мамка му!

Болката започва да отслабва и тя проверява нараняванията си, доколкото й е възможно. Като че ли няма счупено. Никога не си е чупила кост, но предполага, че болката би била доста по-силна от това, което усеща. Когато Стюарт си счупи китката, карайки кънки на заледеното езеро в парка в Нюбъри, крещя дълго. Но пък Стюарт си е Стюарт.

Тя става на крака и сякаш изтърсва болката от крайниците си. Болката е слабост, която излиза от тялото, каза й веднъж откаченият й чичо Пийт. Значи сега съм много по-силна — мисли си тя, но не го вярва наистина.

Сграбчва веригата и дърпа силно, и печката отново подскача, и този път се плъзва напред съвсем бавно, докато Кайли продължава да дърпа. Всичко, сеща се тя от часовете по физика, е триене и инерция. Печката е огромна, но пък мокрият под е гладък.

Тежка е, много е тежка, но се движи. Милиметър по милиметър, но се движи. Шумът е противен, пронизително скърцане и дращене, и Кайли се надява да не е достатъчно силно, че да се чуе извън мазето, да не говорим за горните етажи на къщата.

Тя се поти и дърпа две минути, след което спира, напълно изтощена. Сяда на края на матрака и диша тежко. Изведнъж се сеща, че може да я гледат, и се обръща към камерата, но тя няма да й подскаже нищо. Няма светлинка, която да подсказва кога камерата работи. Налага се да приеме, че работи постоянно.

Пропълзява към гаечния ключ под бойлера. Веригата, свързана с лявата й китка, се изопва и когато Кайли се протяга като човек каучук, й остава около метър до него. Пъхва се отново в спалния чувал и започва да пресмята. Може би ще успее да премести печката с още трийсетина сантиметра тази нощ. Може да й потрябва още една цяла нощ, за да стигне до ключа, но тя ще стигне до него.

Обхваща я дива радост. Има план и вече има и начин да го вкара в действие. Този план може да я убие. Но ако не прави нищо, пак може да умре.