Ейдриън Маккинти
Веригата (55)

55

Ерик се връща в кабинета си в МТИ в добро настроение.

Най-сетне има някаква надежда след дългата информационна суша, която е опустошила душата му. Сега има възможност. Играта започва не на шега и онези копелета ще си получат заслуженото.

Преди си мислеше, че ще трябва да пусне обява в „Ню Йорк Таймс“, с която да предизвика Веригата да му се обади, в противен случай ще разкрие истината за съществуването й. Но те не биха отговорили на обява, а и още по-зле — рано или късно биха открили кой я е пуснал, което би поставило в непосредствена опасност живота му и живота на дъщеря му.

Рейчъл е права да се безпокои от провокирането на Веригата, но по-добре да го направи тя, а не той, мисли си Ерик, след което веднага го залива вина заради тази мисъл.

Ние се изправяме срещу тях. Всички ние. Рейчъл. Срещата ни беше дар от Бога. И е умна. Страхотно проницателна. Разбира се, той и сам трябваше да се сети за Бостън. Повечето от информационните препратки в данните, които събра, са към места в Нова Англия. Потенциалните мишени, които откри в Колорадо и Ню Мексико, са изключение.

Да. Постигна истински напредък.

С почти бодра крачка той си тръгва, качва се в очукания си шевролет и потегля от паркинга за служители на МТИ. Не вижда жената с изплашено лице, която го наблюдава през предното стъкло на колата си. Не забелязва, че го проследява до дома му в Нютън. Може би няма нужда да се притеснява излишно. Не е единственият, когото следят. Все още не е излязъл начело на списъка с неща за вършене. Ако си вземе няколко дни почивка и замине някъде или нещо такова, може да се опази.

За нещастие на Ерик обаче огънят се е разгорял в душата му и той няма никаква представа, че движенията му и по-важното — резултатите от търсенето му в Гугъл се следят, записват и се пращат за обработка във Веригата.