Ейдриън Маккинти
Веригата (28)

28

Майк Дънлийви гледа жена си, свита на пода в банята, разтърсвана от хлипове. Той ляга до нея и също започва да плаче. Оставя пистолета на пода. Няма причина да ходи из къщата със зареден пистолет. Пистолетът е безполезен. Няма кого да убие.

— Как е Тоби? — пита го Хелън. Лицето й е обляно в сълзи.

— Спи. Казах му, че Амилия е отишла на гости на приятелка за няколко дни.

— Той повярва ли ти?

— Не ми обърна внимание. Искаше да знае само къде са лъкът и стрелите му. Казах му, че са прибрани на сигурно място.

— Дали е уместно да се помолим на Бог за помощ? — пита се Хелън.

— Ще го направим ли?

— Налага се.

— Не се налага. Можем да отидем в полицията.

— Ако отидем в полицията, ще я убият. Жената, която я е хванала, е чудовище. По гласа й познах. Ние сме най-лошите родители в Америка. Нали знаеш онези, които умират от свръхдоза в колите си? Ние сме по-тъпи и от тях.

Хелън отново заплаква. От гърлото й излизат тежки, разтърсващи хлипове, сякаш умира. Майк се вглежда в лицето й на оскъдната светлина, проникваща през прозореца на банята. Изглежда крехка и смазана, напълно объркана. Той няма думи.

— Как може Амилия да спи без Господин Бу? — пита тя.

— Не зная.

— Ще си я върнем, нали? Кажи ми, че ще си я върнем — казва Хелън.

— Ще си я върнем. Ще направим всичко по силите си. Дори да се наложи да избия всички онези мръсници до крак, ще си я върнем.