Ейдриън Маккинти
Веригата (17)

17

Кайли седи в спалния чувал. Държи тубата с паста за зъби в едната си ръка, китките я болят от напрежението при опитите да отключи белезниците. Спомня си видео от ютюб, което Стюарт й препоръча, за три начини за измъкване от белезници. Стюарт обожава такива неща — Худини, магии, трикове с измъкване от това или онова. Тя не гледа видеото. Потърси друго видео — за току-що открита тайна погребална камера във Великата пирамида.

Следващия път ще гледа. Ако има следващ път — мисли си, внезапно обхваната от ужас. Вдишва дълбоко и затваря очи.

Тя също харесва магията. Египтяните са живели в свят, гъмжащ от богове и демони. И тук има демони, но те са човешки същества. Тя се чуди дали майка й прави онова, което похитителите поискаха от нея. Чуди се дали похитителите са сбъркали майка й с друг човек. С човек, който има достъп до трезора на някоя банка или до държавни тайни… Поема си дълбоко дъх, изпуска го бавно, повтаря. Вече е по-спокойна. Не напълно спокойна, но по-спокойна отпреди. Слуша и не чува нищо.

Не, не е нищо. Винаги има звуци. Щурци. Прелитащ самолет. Далечна река. Секундите минават, минутите. Тя иска реката да я вземе и да я отнесе от това място, от тези хора, да я отнесе от всичко това. Без значение накъде. Иска да легне по гръб и да остави течението да я носи през мочурищата към Атлантическия океан.

Не. То е измама. Сън. Това е реалността. Това мазе. Белезниците. Живей в настоящето — беше казала инструкторката в онзи час по отпускане и съсредоточаване, на който всички се бяха подигравали. — Присъствай в настоящия момент и виж всичко, което може да се види в този момент.

Тя отваря очи. Оглежда се, наистина се оглежда. Вижда всичко, което може да се види.