Ейдриън Маккинти
Веригата (57)

57

Поредно предаване на Кайли от родител на родител в Нюбърипорт. Приятелката на Марти е същата. Дребната блондинка. Рейчъл решава този път да внимава и поне да запомни името й, докато Кайли донесе подробната й поръчка от бара в „Старбъкс“.

— Рейчъл преподава в университета — казва Марти на момичето.

— О, това е супер — казва дребната блондинка.

— Много ме е срам, наистина много, но как се казваше? Сигурна съм, че си ми казвала повече от веднъж, но ми е малко трудно да се концентрирам, сигурно ме разбираш — казва Рейчъл извинително.

Марти изглежда сериозно разтревожен от думите й. Не ядосан, а разтревожен за психическото й здраве. Химиотерапията може да ти размести чарковете по много различни начини.

— Джинджър — нежно казва Марти.

— А с какво се занимаваш? — пита Рейчъл.

— Не е за вярване, но Джинджър работи за федералните — казва Марти, отново отговаряйки вместо приятелката си.

Пийт и Рейчъл се споглеждат ококорени. Фактът очевидно не е бил споменаван досега, защото Рейчъл вижда, че Пийт е не по-малко изумен от нея. Кайли пък не го е споменавала, което не е чак толкова изненадващо. Втълпено й е, че не бива да имат нищо общо с хора, работещи в органите на реда.

— ФБР? — пита Рейчъл.

— ФБР — казва Джинджър с дълбок и мелодичен глас като от филмов трейлър.

— Обаче не е просто агент, а и учи за докторат по криминална психология в Бостънския университет. Заето момиче — казва Марти.

— Идеята не беше моя. От Бюрото донякъде ме принудиха да го направя — казва скромно Джинджър с очарователен бостънски акцент.

— Докторантура? Не може да си достатъчно голяма… — започва Рейчъл, която се чуди дали момичето не е някакъв зловещ вундеркинд.

— На трийсет е — казва Марти.

Рейчъл не разбира дали го казва извинително, или се хвали. Жена почти на нейните години? Зряла жена със сериозна професия? Хвали се.

— Изглеждаш на не повече от осемнайсет — изтърсва тя. — Трябва да си…

Замлъква, защото не знае как да завърши изречението си.

— Взима вана с кръв на девственици всяка вечер? — довършва вместо нея Марти.

— Нямаше да кажа това — възразява Рейчъл, но възражението й се изгубва в звънливия смях на Джинджър. Според нея Марти е много забавен.

— Просто се грижа за кожата си — казва Джинджър.

— И как се запознахте вие двамата? — пита Пийт, който също започва да проявява интерес към Джинджър.

— Почти буквално се сблъскахме, докато тичахме в парка — казва Марти.

— И преди го е правил — съобщава й Пийт. — Това се нарича нападение, братко. Някой ден няма да ти мине номерът и ще те затворят където ти е мястото.

Джинджър се смее отново. Според нея и двамата братя са страхотно забавни. Красива е, млада е, има чудесно чувство за хумор и е умна. Освен това има наследствени пари, това е направо всичко, което би могъл да иска Марти от една жена.

— Значи си тукашна, Джинджър, така ли? — пита Рейчъл.

— О, боже, толкова ли ми е ужасен акцентът?

— Не, нямах това предвид. Просто се чудех коя гимназия си завършила. Може да сте учили в едно училище с Марти. Аз не съм оттук.

Марти поклаща глава.

— Не, завършила е гимназия „Инсмут“ — казва той. Рейчъл не е чувала за това училище. — В Селскиград — добавя Марти шеговито.

— Бях си направо селянче — казва Джинджър. — Имах късмет да се махна.

Да, да — мисли си Рейчъл. Истинските селянчета не правят докторантура в Бостънския университет. Макар че, ей богу, точно тя не бива да говори така. Харвард. Така де. Вярно, с частична стипендия, но все пак.

— И с какво се занимаваш във ФБР? — пита Рейчъл след един бърз поглед към Пийт.

— Профилиране на престъпници? — предполага Пийт.

Джинджър се смее.

— Логично би било, нали? От години се стремя да вляза в Отдела за поведенчески анализ, но Бюрото в безкрайната си мъдрост ме държи в Отдела за борба с икономически престъпления.

— Забавно ли е? — пита Рейчъл.

Известно време си говорят за зли банкери и в момент на затишие Марти пита как върви училището на Кайли. Рейчъл поклаща глава.

— Много стрес й се насъбра.

— Прочете ли онези имейли, които пращат учителите й?

— Да — отвръща Рейчъл. — Не мисля, че трябва да обсъждаме това точно тук.

— Не, разбира се, съгласен съм — съгласява се Марти. — Но ако, ами… Кайли има някакви проблеми, Джинджър работи с психолози и психиатри.

— Вече пробвахме да ходи на психотерапевт — съобщава Рейчъл.

— Познавам няколко много добри професионалисти — казва Джинджър с очевидно желание да помогне. — И в Бюрото, и извън него.

— Стига. Тя се връща — предупреждава ги Пийт.

Въпреки загрижеността на семейството си Кайли е грейнала в усмивка. Поръчала си е някаква откачена смеска с много сметана и шоколад отгоре.

— Трябва да тръгваме — казва Марти.

— Наистина ли? Не може ли просто да поседим малко всички заедно? — моли Кайли.

И те седят на масата до прозореца и си говорят, докато небето навън се смрачава с обещание за сняг. Марти отбелязва, че в Нова Англия Коледата е по-красива, отколкото където и да е другаде. Джинджър се съгласява и обяснява как в ранното си детство е била принудена да живее в Южна Калифорния, което опропастявало Коледата. После добавя:

— Сега ми е жал за всички нещастни хора, които живеят в други части на Щатите през декември. За това време ти трябва голяма елха, студено време, Снупи, пързалящ се по замръзналото езеро…

Рейчъл се усмихва и се опитва да се включи в разговора, но Пийт вижда, че започва да се уморява. Сбогуват се и той ги прибира, двете с Кайли, у дома. Тази вечер Рейчъл не е състояние да задържи каквато и да е храна в стомаха си. Не може да спи.

Седи в леглото с чаша студен чай в ръка. Отново й хрумва мисълта да се нарани: Егоистично е от моя страна да искам Кайли да живее при мен. Кайли ще е в по-голяма безопасност при Марти и Джинджър, които са направо съвършената двойка.

Ако се беше поддала на рака предишната година, нищо от това нямаше да се случи. За всички щеше да бъде по-добре, ако беше умряла.