Ейдриън Маккинти
Веригата (62)

62

Алармата на Пийт звънва в пет сутринта. Той я изключва, преди да събуди Рейчъл, и става от леглото.

Кожата, очите, вътрешните му органи копнеят за наркотик. Изминало е цяло денонощие. Една от най-дългите му суши. В момента опитва техника, която наричат разтегляне — препоръчали са му я няколко души от програмата. Разтегляш времето между дозите колкото можеш повече — първо един ден, после ден и половина, после два дни. Той поглежда часовника. Минали са двайсет и пет часа и пет минути. Напредва. Приближава личния си рекорд. Чувства се приемливо. Засега.

Сварява кафе, прави няколко лицеви опори, след което влиза в банята и заключва вратата. Какво ще стане, ако си стопи половината от обичайното количество? Ще успее ли да се откачи по този начин? Дали ще стане? Не, половин доза е безумно. По-добре две трети. Той отмерва две трети от обичайната си доза, загрява я в лъжичката, всмуква я в спринцовката и се инжектира с течната магия. Излиза от банята, ляга на дивана и прекарва следващия час в красиви сънища. После отново се събужда. Можеше да издържи още. Чувства се добре.

Прави още кафе, взима си душ и забърква тесто за палачинки. Мисли за пистолетите и за трети път отива да провери дали са заключени в пикапа. Заключени са. Проверява ловджийската пушка, 45-калибровия колт, пушката на Рейчъл и деветмилиметровия пистолет. Предишния ден занесе и четирите оръжия на стрелбището и постреля с всичките. В морската пехота беше инженер, но независимо от длъжността всеки морски пехотинец е преди всичко пехотинец.

Рейчъл се събужда.

Не спа много.

Посред нощ повърна.

Минаха единадесет дни от последното вливане, но понякога се случват такива неща. А може и да е от страх. Момчето на име Тезей ще се обади на Момичето на име Ариадна точно в десет часа. Тя излиза от банята и сяда до голямата маса в хола. Пийт я целува по главата.

— Не спа ли?

— Спах. Малко. Пак сънувах кошмар.

Не е нужно Пийт да я пита какъв. Поредният кошмар. Поредният поглед в бъдещето. Кайли се събужда в осем, а Стюарт идва точно в осем и половина.

— Някой иска ли палачинки? — пита Пийт.

Тъкмо е изсипал доза тесто в тигана, когато пристигат Марти и Джинджър с огромния бял, подобен на кораб, мерцедес. Пийт намалява огъня под тигана и тримата с Рейчъл и Кайли излизат да ги посрещнат.

— Виж ти, цялото кралско войнство — казва Марти, тупва Пийт по гърба и целува Рейчъл и Кайли.

— А вие сте… — започва Пийт, но не успява да измисли остроумен отговор.

Марти определено е по-остроумният от двамата.

Привлекателна двойка са — мисли си Рейчъл. Косата на Джинджър е пораснала, а русата боя се е измила, така че в момента косата й е с красиви медни отблясъци, които й стоят много по-добре. Очите на Марти някак си са станали по-наситенозелени.

— Пийт прави палачинки, а аз ще изпържа бекон — казва Рейчъл.

Всички сядат около масата и закусват заедно.

— Много са хубави, братко, с готова смес ли ги направи? — пита Марти.

Пийт поклаща глава.

— Споделям мнението на Марк Битман^[1]. Готовите смески за палачинки са знак за загиваща цивилизация.

— Цялото ми детство мина така — съобщава Марти на Джинджър и Кайли. — Задаваш невинен въпрос и получаваш лекция за всички проблеми на света.

— Лъже. Всички в семейството го глезеха — възразява Пийт.

— А твоето детство какво беше, Джинджър? — пита Рейчъл.

— Охо! Откачено. Не питай. Не помня времето в комуната. Преди да се върнем в Бостън, живяхме къде ли не — казва Джинджър.

— Затова ли те е привлякло ФБР? Заради стабилността? — пита Рейчъл.

— Не съвсем. Баща ми беше агент, дядо ми — полицай в Бостън, така че, предполагам, това е просто семейният бизнес — отвръща Джинджър.

— Сигурна ли си, че нямаш нищо против да ти стоваря две хлапета на главата? — пита Рейчъл Марти насаме, когато закуската приключва.

— Обсъдих го с Джинджър. С удоволствие прие да домакинства на Кайли и приятеля й в дядовата си къща. Тя е огромна, пълна с интересни неща, на брега на Ин. Хлапетата ще бъдат във възторг. Абсолютно.

— Доста от старите къщи в онази част на щата в речната долина са опасни. Внимавайте, става ли?

— Не се притеснявай, къщата е разкошна, доста време са прекарали да я ремонтират.

— Значи Джинджър е от богато семейство? Какъв си късметлия — казва Рейчъл.

— Да, трябва да има наследствени пари, защото няма как да печели толкова като агент от ФБР — отвръща Марти.

— Освен ако не е от корумпираните агенти — шегува се Рейчъл.

— Стига де, Рейч, погледни я, полицейската работа й е в кръвта.

Стюарт и Кайли най-сетне са готови и Пийт и Рейчъл изпращат всички до колата.

— Пазете децата — казва на сбогуване Рейчъл.

Джинджър я прегръща.

— Не се притеснявай, нищо няма да им се случи — обещава тя.

Да, наследствени пари, решава Рейчъл, зърнала чантичката на Джинджър — малка, но великолепна „Бъркин“ на Ермес. Следват прегръдки и целувки, след което четиримата потеглят. В къщата Пийт разтваря карта на Нова Англия на масата.

— Някъде тук трябва да са — казва той.

— Сега остава само Ерик да се обади. Ще проверя дали джипиес чиповете, които сложихме в обувките й, работят.

Тя включва телефона си и да, ето я Кайли, движи се на юг. Проверяват прогнозата за времето. Лек дъжд, вероятност от превалявания от сняг.

Можеше да е и по-зле.

Чакат обаждането на Ерик.

Десет часът идва и отминава.

Десет и петнайсет.

Десет и половина.

Единайсет часът.

Нещо не е наред.

— Какво ще правим? — пита Пийт.

— Просто ще продължим да чакаме — отвръща Рейчъл.

Но знае, че се е случило нещо ужасно.

Пийт също го знае. Изпитва онова чувство, което войникът усеща, секунди преди да писнат алармите и да започнат да валят куршуми.

Единайсет и петнайсет.

Единайсет и половина.

От брега на Атлантика пълзи гъста морска мъгла. Зловеща мъгла, като по поръчка за ситуацията. В единайсет и четирийсет и пет Рейчъл получава съобщение по телефона еднодневка.

Ако си получила това съобщение, значи нещо или някой ми е попречил. Най-вероятно съм мъртъв. Пращам ти линк към място, откъдето ще можеш анонимно да свалиш приложението за телефонни разговори и съобщения. Напомням: колкото по-дълго останеш във връзка с тях, толкова по-голям шанс ще имаш да откриеш с кого говориш, така че, ако решиш да използваш ловеца унищожител, дръж ги на телефона възможно най-дълго. Не успях да накарам приложението да проработи както трябва с уикр или кик и други криптирани приложения. Ако се свържат с теб по такъв канал, приложението няма да свърши работа. Може би версия 2.0 ще успее, ако съм още жив. Успех.

Следващото съобщение се състои от линк към сайт, от който могат да свалят приложението на Ерик. Тя показва съобщението на Пийт и включва телевизора. Минават още четирийсет и пет минути, преди новината да стигне до канал WBZ Бостън.

„Преподавател от Масачузетския технологичен институт е бил убит тази сутрин. Ерик Лонрот е бил прострелян три пъти в дома си…“

По-нататък репортерът казва, че не е имало свидетели на убийството. Полицията смята, че става дума за престъпление, започнало като кражба, тъй като къщата е претърсена.

— Той написа името ми в бележника си — тихо казва Рейчъл.