Ейдриън Маккинти
Веригата (3)

3

Четвъртък, 8:42 ч.

Небето пада върху нея. Небето пада. Не може да диша. Не иска да диша. Момиченцето й. Не! Не е вярно! Никой не е отвлякъл Кайли! Тази жена не звучи като похитител. Това е лъжа!

— Кайли е на училище — казва Рейчъл.

— Не е. При мен е. Отвлякох я.

— Ти не може… Това е шега.

— Говоря напълно сериозно. Хванахме я на автобусната спирка. Пращам снимка.

На телефона пристига снимка на момиче с превръзка на очите, седнало на задната седалка на кола. Облечено е в черния пуловер и бежовото палто, с които Кайли излезе от къщи сутринта. Момичето има чипия, обсипан с лунички нос на Кайли и кафявата коса с червени кичури. Тя е, няма съмнение.

На Рейчъл й призлява. Всичко пред очите й започва да плува. Тя пуска волана. Шофьорите наоколо започват да натискат клаксоните си, когато волвото излиза от лентата.

Жената още говори.

— Трябва да се успокоиш и да слушаш внимателно какво ще ти кажа. Трябва да направиш всичко точно така, както го направих аз. Трябва да запишеш всички правила и да се придържаш стриктно към тях. Ако нарушиш правилата или се обадиш на полицията, ще те обвинят и ще обвинят мен. Дъщеря ти ще бъде убита и синът ми също ще бъде убит. Затова записвай всичко, което ще ти кажа.

Рейчъл разтърква очи. В главата си чува бучене, като от огромна вълна, която всеки момент ще се разбие върху нея. Ще я пръсне на парченца. Най-страшното нещо на света се случва наистина. Вече се е случило наистина.

— Искам да говоря с Кайли, кучко! — крясва тя, след което стисва волана, свива към най-дясната лента и после влиза в аварийната.

Натиска спирачката и изключва двигателя, докато другите шофьори наоколо натискат клаксони и я ругаят на висок глас.

— Кайли е добре засега.

— Ще се обадя в полицията! — вика Рейчъл.

— Не, няма. Трябва да се успокоиш, Рейчъл. Не бих те избрала, ако мислех, че си от онези, които лесно изпадат в паника. Проучих те. Знам за Харвард и за лечението на рака. Знам за новата ти работа. Ти си организиран човек и знам, че няма да прецакаш нещата. Защото, ако ги прецакаш, нещата са съвсем прости: Кайли ще умре и моето момче ще умре. А сега вземи лист хартия и записвай.

Рейчъл си поема дълбоко дъх и вади бележник от чантата си.

— Добре — казва.

— Сега си част от Веригата, Рейчъл. И двете сме част от нея. Веригата се защитава. Така че, първо, никаква полиция. Ако се срещнеш с полицай, хората, които управляват Веригата, ще разберат и ще ми кажат да убия Кайли и да намеря друга мишена и аз ще го направя. Те не се интересуват от теб или семейството ти. Интересува ги единствено сигурността на Веригата. Ясно ли е?

— Без полиция — казва Рейчъл замаяна.

— Второто нещо са телефоните с предплатен пакет. Ще се наложи да купиш няколко такива еднодневки, които ще използваш само по веднъж за всичките си обаждания, както правя аз в момента. Ясно?

— Да.

— Трето, ще трябва да си свалиш търсачката Тор, която ще те вкара в Тъмната мрежа. Малко е сложно, но ще се справиш. В Тор вкарай името Инфинити Проджектс. Записваш ли?

— Да.

— Инфинити Проджектс е просто име на сайт. Не означава нищо, но на този сайт ще намериш акаунт за биткойни. Можеш да купиш биткойни от пет-шест места през Тор и да платиш с кредитна карта или банков превод. Трансферният номер за Инфинити Проджектс е две, две, осем, девет, седем, четири, четири. Веригата иска от теб двайсет и пет хиляди долара.

— Двайсет и пет хиляди? Но как…?

— Не ме интересува, Рейчъл. Лихвари, втора ипотека, ако трябва стани наемен убиец. Няма значение. Просто намери парите. Плащаш парите и първата част от задачата ти приключва. Втората е по-трудна.

— Каква е втората част? — тревожно пита Рейчъл.

— Наредиха ми да ти кажа, че не си нито първата, нито последната. Сега си част от Веригата, а това е процес, съществуващ от много години. Аз отвлякох дъщеря ти, за да освободят моя син. Той беше отвлечен от мъж и жена, които не познавам. Ти ще трябва да си избереш мишена и да отвлечеш някой от близките на този човек, за да замени дъщеря ти във Веригата.

— Какво! Ти, луда…

— Слушай ме. Важно е. Трябва да отвлечеш някого, който да замени дъщеря ти във Веригата.

— Какви ги говориш?

— Трябва да си избереш мишена, да отвлечеш негов близък и да го държиш заложник, докато мишената плати откупа и на свой ред отвлече някого. Ще трябва да предадеш същото съобщение, което ти предавам сега аз, на онзи, когото си избереш за мишена. Това, което ти причинявам, ти ще трябва да причиниш на следващия. Веднага щом платиш и извършиш отвличането, те ще освободят сина ми. Веднага щом твоята мишена плати и отвлече някого, ще освободим дъщеря ти. Това е всичко. Така работи Веригата и ще работи вечно.

— Какво? Кого да избера? — пита Рейчъл, обзета от ужас.

— Някого, който няма да наруши правилата. Без полицаи, без политици, без журналисти — тези не стават. Някой, който ще отвлече човек, ще плати откупа и ще си държи езика зад зъбите, а Веригата ще продължи.

— Откъде знаеш, че ще направя всичко това?

— Ако не го направиш, ще убия Кайли и ще започна отново с някой друг. Ако аз прецакам нещо, ще убият сина ми и след това мен. За нас нещата са стигнали твърде далеч. Ще ти го кажа съвсем ясно, Рейчъл: ще убия Кайли. Вече знам на какво съм способна.

— Моля те, не го прави. Пусни я, моля те, умолявам те. Като майка на майка ти се моля. Тя е чудесно дете. Само нея имам на този свят. Толкова я обичам.

— Точно на това разчитам. Разбра ли всичко, което ти казах дотук?

— Да.

— Дочуване, Рейчъл.

— Не! Чакай! — вика Рейчъл, но жената вече е затворила.