Ейдриън Маккинти
Веригата (43)

43

Кална хипарска комуна в Крит, Ню Йорк, в началото на 80-те. Сутрин е, ранна есен, сиво небе. Прехвърча дъжд. Комуната заема няколко занемарени селскостопански сгради. Съществува от лятото на 1974, но никой, присъединил се към нея оттогава насам, не е проявил особени умения в отглеждането на животни, земеделието или дори основната поддръжка на сградите.

Името на комуната се е променяло няколко пъти през последните петнайсет години. Наричала се е „Децата на Астерион“, „Децата на Европа“, „Децата на Любовта“ и така нататък. Но не името е важно. Когато за случилото се тази есенна сутрин се появява репортаж в „Ню Йорк Дейли Нюз“, крещящото заглавие е „Клане в наркоманска секс секта“.

Засега обаче всичко е мирно и тихо.

Дете на около две години, момченце на име Лунен лъч, е навън със своята сестра близначка Гъбка и групичка други деца на същата възраст, по-големи деца, пилета и кучета. Играят си в калната нива зад двора без надзор. Децата изглеждат весели, въпреки че са мокри и мръсни.

В плевнята около дузина младежи седят в кръг и халюцинират под влиянието на ЛСД. В края на седемдесетте са се събирали по трийсет-четирийсет души, но онова време е било разцветът на този тип експерименти в алтернативните начини на живот и е отминало отдавна. Осемдесетте носят съвсем различен дух и комуната бавно умира.

Събитията от този ден ще сложат отблъскващ край на историята.

Едно комби спира пред двора на фермата. От него слизат един стар и един млад мъж. Двамата се споглеждат и си слагат ски маски на лицата. Въоръжени са с грозни, евтини късоцевни револвери 38-и калибър. Мъжете влизат в плевнята и започват да питат надрусаните младежи къде е Алиша. Никой като че ли не знае къде е Алиша и дори коя е Алиша.

— Да пробваме в къщата — казва възрастният мъж.

Излизат от плевнята, подминават един ръждясал трактор и влизат в просторната стара фермерска къща. Сградата е истински лабиринт, изпълнен с препятствия. Навсякъде са разхвърляни матраци, мебели, дрехи, играчки и настолни игри. Мъжете изваждат оръжията си и проверяват стаите на първия и втория етаж. После поглеждат към стълбите за третия етаж. Някъде там свири музика.

Младият мъж разпознава песента като една от албума „Sticky Fingers“ на „Ролинг Стоунс“, един от любимите на Алиша. Докато се качват по стълбите, музиката се засилва. Влизат в голямата спалня в момента, когато свършва „Sister Morphine“ и започва „Dead Flowers“.

Откриват Алиша, руса млада жена, легнала до друга жена и червенокос мъж с рижава брада. Лежат в огромно старомодно легло. Алиша и рижавобрадият са надрусани. Другата жена изглежда дълбоко заспала. Възрастният мъж коленичи до Алиша, удря й шамар и се опитва да я върне в реалността.

— Къде са децата, Алиша? — пита той, но тя не отговаря.

Младият мъж я разтърсва и й задава същия въпрос, но тя и на него не отговаря. Накрая се отказват да питат. Старият грабва една възглавница и я подава на младия. Младият поглежда възглавницата и поклаща глава.

— Само така ще сме в безопасност — казва старият. — Иначе адвокатите ще ги върнат на нея.

Младият мъж обмисля думите му известно време, кимва и след това, отначало колебливо, но после все по-гневно, започва да души Алиша с възглавницата. Алиша се бори, дращи ръцете на младия мъж, рита във въздуха. Брадатият се свестява и вижда какво се случва.

— Ей, човече! — възкликва той.

Старият изважда револвера си и застрелва брадатия в главата. Младият пуска възглавницата и вади своя пистолет.

— Том? — диша на пресекулки Алиша.

Старият застрелва и нея в главата. Въпреки шумотевицата другата млада жена още не се е събудила или пък се преструва на заспала. Старият я застрелва. Из въздуха лети перушина, чаршафите са пропити с кръв. Вратата на банята се отваря и оттам излиза гол млад мъж с руло тоалетна хартия в ръка.

— Какво става тук? — сепва се той.

Старият мъж се прицелва внимателно и застрелва смаяния млад мъж в гърдите. Вероятно го е убил, но за всеки случай прекосява спалнята и му вкарва още два куршума в главата.

— Господи, каква бъркотия! — казва младият мъж.

— Аз ще се оправя тук, а ти иди да намериш децата — казва му старият.

Десет минути по-късно младият мъж открива Лунен лъч и Гъбка да си играят в калта зад плевнята. Завежда ги в колата. Старият мъж вади ловджийски нож и отрязва четири пръста от лявата ръка на Алиша — пръстите, с които издра младия мъж и по които има следи от неговата ДНК.

Открива туба с бензин и обикаля цялата къща, разливайки горивото. Избърсва тубата с платнена кърпа, отива при мивката в кухнята и си налива чаша вода. Изпива я и избърсва чашата от отпечатъците си.

Излиза през мрежестата врата, задържа я отворена с крак, запалва цялата редица клечки на един картонен кибрит и го хвърля на пода в кухнята. Ивица ален пламък се стрелва през линолеума. Старият мъж се връща при Том и комбито. Тръгват си от комуната, старият кара, а Том е отзад с децата.

Не срещат други коли по тесния път, който отвежда от фермата — което е добре за всички. Том гледа през задното стъкло и вижда как къщата избухва в пламъци. Карат четирийсет минути, докато не стигат до някакво езеро. Старият мъж спира колата, излиза и почиства двата пистолета и ловджийския нож с кърпа. Пъхва ножа в хартиената торба с пръстите на Алиша. Скъсва дупка в торбата и я хвърля заедно с двата пистолета в спокойната вода.

Потъват на мига. Три кръга от вълнички се пресичат за миг във формата на тройна спирала, чието изображение се среща на входовете на гробници от неолитната епоха в Европа. После спиралите се изглаждат и тъмната вода отново е гладка.

— Хайде — казва старият мъж. — Да вървим.