Ейдриън Маккинти
Веригата (38)

38

Неделя, 22:59 ч.

Черен Атлантик. Черно небе. Поръсено е с мъждиви звезди.

Рейчъл седи на верандата и пуши, когато телефонът й изпиуква със сигнала за получено съобщение в уикр. Съобщение за нея.

Тя го прочита, осмисля го, изпада в паника, успокоява се, взима един от телефоните еднодневки, обажда се на Пийт у Апънзелър и му прочита съобщението.

— Не е ли това работа на Дънлийви? — пита той.

— Копелетата от Веригата се обадиха на мен. Това е ответният удар, за който говореха, Пийт. Ако Хог прецакат всичко, това значи, че Дънлийви са се провалили и аз ще трябва да убия Амилия и да избера нова мишена, иначе ще дойдат при мен.

— Чакай. Ей сега идвам — казва Пийт. — Амилия спи.

Рейчъл набира телефона на Хелън Дънлийви, но телефонът звъни и звъни, и накрая се включва гласова поща. Набира отново, но никой не вдига. Изчаква една минута и го набира за трети път, но пак никой не вдига. Тъпата кучка или е умряла, или си е изключила телефона.

Компютърът им също е изключен. Няма и следа от кое да е от електронните им устройства. Какво е станало? Какво, по дяволите, са направили?

Тя влиза в уикр и праща съобщение на 2348383hudykdy2: „Дънлийви не си вдигат телефона“. Отговорът идва светкавично: „Това не е наш проблем, Рейчъл. Твой проблем е“. Пийт пристига след минута.

— Какво казаха Дънлийви? — пита той.

— Не отговарят. Тъпите копелета са си изключили телефона.

— И какво ще правим сега?

— Няма да убивам Амилия и да започвам отначало.

— Разбира се, че няма.

Пийт се надява, че Рейчъл не забелязва изцъклените му очи. Инжектира се преди петнайсет минути. Мислеше, че за тази вечер работата е свършила, а тялото му жадуваше опиата. Наложи се да се предаде и да си бие дрогата в кухнята на Апънзелър.

— Пийт? — пита Рейчъл.

— Нямам никакви идеи — казва той равно.

— Ще отидем у Дънлийви сега, тази вечер, и ще им кажем, че трябва да си вкарат мишената в правия път.

— Обади им се.

— Обаждах им се! Не вдигат. Не ме ли слушаш?

— Кой ще си изключи телефона, когато дъщеря му е отвлечена? — чуди се Пийт.

— Може да са мъртви. Може би ответният удар ги е убил и сега наред сме ние — казва Рейчъл.

— Може би в момента идват насам.

— Ще заведем Кайли в къщата на Апънзелър. Никой не знае за тази къща, освен нас — казва Рейчъл.

Той въздъхва сякаш изпитва болка.

— Ще подготвя нещата.

Рейчъл се качва в стаята на Кайли. Тя е още будна и си играе на айпада.

— Извинявай, мило, но тази вечер тук не е безопасно за теб. С Веригата е станало нещо.

Кайли изпада в ужас.

— Какво? Тук ли идват?

— Не. Още не. Първо трябва да разреша един проблем. Ще те заведа у Апънзелър. Там ще си на сигурно място.

— Идват за мен, нали?

— Не. Не е това. Теб не те заплашва нищо. Всичко е наред. Просто за всеки случай. Чичо ти Пийт и аз ще се погрижим за всичко. Хайде, събери си малко багаж.

Рейчъл и Кайли отиват с колата до Апънзелър и се промъкват в къщата през задния вход. Пийт ги чака в кухнята с 45-калибровия си пистолет и пушката на Рейчъл. Кайли поглежда оръжията, преглъща и прегръща Пийт.

— Момиченцето тук ли е? — пита тя.

Рейчъл кимва.

— Къде е?

— В мазето. Спи — отвръща Пийт.

— С Пийт трябва да излезем. Амилия сигурно няма да се събуди, но ако се наложи да слезеш при нея, сложи си това — казва Рейчъл и й подава черна ски маска.

— За да не може да ме разпознае — казва Кайли, едновременно развълнувана и отвратена.

— Молех се да не се наложи да се замесиш още повече, но ако Амилия се разплаче, предполагам, че ще трябва да слезеш да я успокоиш — признава Рейчъл. — Не можем да допуснем да вдига прекалено много шум.

— Според мен няма да се събуди до сутринта. Цял час скача на въже — казва Пийт.

— Къде ще ходите? — пита Кайли майка си.

— С Пийт имаме спешна ситуация.

— Каква точно?

— Всичко е наред, миличко, нищо страшно не се е случило, но и двамата трябва да излезем, а ти ще трябва да останеш с Амилия.

— Кажете ми какво става!

Рейчъл кимва. Заслужава го.

— Едно от семействата надолу по Веригата обмисля да отиде в полицията. Трябва да ги спрем. Ако го направят, всички ще бъдем в опасност.

— И къде отивате?

— В Провидънс.

— Отивате, за да им кажете да си платят откупа и да направят всичко, което вие направихте?

— Да.

— Ами ако…? Ами ако не се върнете?

— Ако не се върнем до сутринта, се обади на баща си да дойде и да те вземе. Стой в тази къща. Не се прибирай у дома. Когато той стигне тук, му разкажи всичко. Дотогава си дръж телефона изключен.

Кайли кимва сериозно.

— По кое време сутринта?

— Ако някой от нас не ти се обади до… да кажем, единайсет, това ще значи, че нещо ни е попречило — казва Пийт.

— И сте умрели? — пита Кайли с треперещи устни.

— Не непременно. Просто нещо е станало — казва Рейчъл, макар да мисли, че умирането е най-вероятният изход.

Кайли прегръща майка си и Пийт.

— Ще се оправя — казва тя. — И ще я наглеждам.

Дъщеря й вече е замесена в схема за отвличане. Рейчъл е потресена до дъното на душата си, но и разгневена. Не може обаче да си позволи да изпитва тези чувства за дълго. Времето лети. Тя избърсва сълзите от бузите си.

— Хайде да тръгваме — обръща се към Пийт. — Аз ще карам.