Ейдриън Маккинти
Веригата (41)

41

Понеделник 4:17 ч.

Пуст плаж. Безразлично небе. Вълни, носещи се по студения черен океан.

Рейчъл се качва по задните стълби към къщата на Апънзелър. Отвън къщата изглежда празна.

Кухнята.

Напред към стълбите към мазето.

— Кайли?

Гласове отдолу.

Господи! Сега пък какво?

Тя изважда деветмилиметровия, насочва го пред себе си и слиза по стълбите.

Кайли и Амилия са в палатката за принцеси.

Играят на лекари в операционна. Кайли си е свалила маската. Ядат чипс, а Амилия се смее до сълзи.

За първи път Рейчъл я чува да се смее.

Тя сяда на стълбите и прибира пистолета.

Иска да се ядоса на Кайли, задето не е спазила инструкциите. Но не може. Кайли се грижи за момиченцето така, както едно човешко същество трябва да се грижи за друго.

У Кайли има повече съпричастие, отколкото у нея. Кайли е по-добра от нея.

Рейчъл се връща горе.

Слага пистолета на кухненската маса и сяда.

Изпълнена е със самоомраза и отвращение. Всичко това нямаше да се случи, ако беше по-добра майка.

За миг се запитва какво ли би било усещането да пъхне дулото на деветмилиметровия пистолет в устата си. Хладната въглеродна стомана да легне върху езика й, сякаш най-сетне е на мястото си. Мисълта я плаши, затова бута оръжието по-далече.

— Кога ще свърши всичко това? — прошепва тя в мрака.

Мракът не разкрива тайните си.