Ейдриън Маккинти
Веригата (16)

16

Ако не сте стрелец с лък, трайно парализиран от шията надолу, почитател на древните огнестрелни оръжия или нямате навършени осемнайсет години, то сезонът за елени в Масачузетс започва на 27 ноември.

Пийт обаче никога не е приемал логиката на ловните сезони в Масачузетс, както и тази на повечето закони, правила и предписания. Той знае, че ако някой шериф, или рейнджър, го хване, може да го глобят или да му направят нещо по-лошо. Но рейнджърите няма да го хванат. Пийт познава горите на запад от Устър така, както други хора познават баровете около стадион „Фенуей“ или смените на стриптийзьорките в „Хърикейн Бети“. Той ловува в тези гори от детството си. Наистина, сетивата му са малко притъпени от настоящите му проблеми, но дори и в това състояние никой тромав заместник-шериф, или рейнджър, с виждаща се отдалеч сигнална жилетка не би могъл да го изненада.

Той често мисли да се премести в Аляска, където има още по-малко рейнджъри и заместник-шерифи, но Кайли ще го задържи в щата поне докато влезе в университета. Кайли е единствената му племенница и Пийт е луд по нея. Разменят си есемеси почти всеки ден и той винаги я води на онези филми, които майка й не може да търпи.

Пийт върви по петите на едрия мъжкар и навлиза по-дълбоко в брезовата гора. Еленът няма представа, че го следят. Вятърът духа от елена към Пийт, а и той се движи напълно безшумно. Много го бива в това. В морската пехота беше военен инженер, но след няколко години, прекарани в строене на мостове под ракетен обстрел, си взе безсрочен отпуск, за да се запише в курса по рекогносцировка в Кемп Пендълтън. Завърши сред първите в класа. Началството искаше да го премести в батальон за рекогносцировка, но Пийт завърши курса, само за да види дали ще може.

Поставя стария мъжкар на мушката си и се прицелва под сърцето, но точно преди да натисне спусъка, телефонът му започва да вибрира в джоба. Трябваше да го изключа — мисли си той, — не очаквах, че тук ще има сигнал.

Поглежда телефона. Две нови съобщения, едно от Рейчъл и едно от Марти. И двамата му задават един и същ въпрос: „Къде си?“. Опитва се да отговори на Рейчъл, но съобщението не се изпраща. Есемесът от Марти игнорира. Пийт не мрази Марти, но ги свързват много малко общи неща. Разликата им е шест години и докато Марти порасне достатъчно, че да проходи и проговори, и да стане интересен, Пийт вече нямаше търпение да се махне от къщи. И се махна. На дванайсетгодишна възраст „зае“ шевролета импала на един съсед и го откара чак в Ийст Франклин, Върмонт. Тръгна за Монреал по някаква причина, но на канадската граница го спряха и го арестуваха.

И нищо не се случи. Съвсем нищо. Съдията му дръпна поучителна реч и му каза да не прави повече така. След това той продължи да краде коли, но по-внимателно. Не е правил опит да минава границата, не се състезаваше по пътищата. В гимназията се събра с лоша компания, но никой не се интересуваше от това, стига успехът му да си оставаше стабилна петица, за което той се погрижи. Училището го отегчаваше, но по някакъв начин успя да се класира за прием в Бостънския университет и записа строително инженерство. В университета поддържаше среден успех около четворка. През повечето време си играеше с новия софтуер за дизайн, с който сътворяваше нереални висящи мостове, невъзможни за построяване, и древни конзолни мостове, които никой не би поискал. Дипломира се през май 2000 без никакви планове или идеи за бъдещето.

Премести се в Ню Йорк и се опита да си изкарва хляба като експерт по киберсигурността в процъфтяващата световна мрежа. Всички казваха, че интернет е новата златна треска, но Пийт, изглежда, бе попаднал на погрешната руда. С парите, които изкарваше, едва успяваше да покрие вноските по студентския си заем.

Година по-късно обаче дойде 11 септември.

На сутринта след атентата той отиде на площад „Таймс“. Никой от хората в града в онзи момент няма да забрави следващия ден. Това беше напълно нов свят. Пред павилиона за набиране на войници на площада се бе извила опашка, стигаща до Трийсет и четвърта улица. Дядото на Пийт е служил във флота.

Заради инженерната му диплома и професионалната му история офицерите му препоръчаха флота или морската пехота. Пийт избра морската пехота. И това беше всичко за следващите тринайсет години. Офицерската школа, полевите инженери, седем мисии в чужбина, пет от тях в активни военни зони. След морската пехота той попътува известно време и накрая се върна и се установи в Устър.

Сега този период от живота му е приключил. Сега той е поредният безработен четирийсетгодишен мъж, който се нуждае от малко безплатно еленско, за да изкара зимата.

Еленът навежда глава, за да пие вода от един ручей наблизо. По левия му хълбок се проточва дълъг белег. И двамата са воювали. Оттук Пийт може да го уцели безпроблемно, но нещо му подсказва, че еленът ще трябва да почака. Обхваща го някакво предчувствие, напрегнато усещане отзад на врата: нещо не е наред, нещо се е объркало. Той отново чете съобщенията: Къде си? Да не би Рейч да има проблеми? Мята пушката на рамо и се оглежда за възвишение, за място, където ще има покритие, но телефонът казва, че от батерията му остава само един процент.

Качва се на хълмчето над водопада и опитва да й прати съобщение оттам, но за двете минути, които отнема изпращането, батерията му се изтощава окончателно, разбира се. Едрият елен се обръща и го поглежда. Двамата се взират един в друг три секунди.

Подплашено, животното се скрива между дърветата. Пийт със съжаление го гледа как изчезва. Купоните за безплатна храна не стигат. Той запъва спусъка на пушката и поема обратно към пикапа си.

Сега по кожата му плъзват невидими мравки. Кога мина толкова време? Вдига поглед към небето. Не може да е станало три часът. Но очевидно е точно толкова. Върви из есенната гора и намира пикапа си непокътнат на поляната, където го остави. За съжаление, не си е взел зарядното, затова ще трябва да почака, докато се прибере в апартамента си в Устър, преди да разбере какво иска Рейчъл.