Лусинда Райли
Орхидеената къща (62)

61
„Уортън Парк“

Декември, единайсет месеца по-късно

Бъдни вечер е. Стоя в спалнята ни с Кит, до прозореца с изглед към градината. Гледката не е толкова живописна, колкото в разгара на лятото, но докато слънцето се издига в небосклона, озарявайки скрежа по голия зимен пейзаж, откривам истинска красота в нея, макар и различна.

Извръщам поглед от прозореца и пристъпвам към топлината на стаята. Ходилата ми потъват в чисто новия килим. Любувам се на тапета, ръчно изрисуван в имитация на оригинала, и с наслада вдишвам леката миризма на прясна боя.

През изминалата година Кит дирижираше тази трансформация самостоятелно. Не мога да си припиша никаква заслуга, тъй като бях заета с други начинания. „Уортън Парк“ изглежда непроменен, но всичко и отвътре, и отвън е в процес на подновяване, за да може имението да приютява поне още седемдесет години рода Крофърд, чиито членове ще изживеят всичките си дни между стените му. Съвсем скоро ще дойде ред и на Кит да изпълни мечтата си, скътан в убежището на „Уортън“, но впрегнал таланта и опита си в избавянето на стотици деца извън него.

Аз съм новата домакинка на къщата. В сватбения ни ден с Кит носех колието и обиците, красили Оливия и още много поколения Крофърдови булки преди мен. Вече ми принадлежат и на мен се пада честта да ги предам на булката на сина ми, когато дойде време да се ожени.

Както съдбата на Оливия, така и моята собствена е тясно обвързана с „Уортън Парк“. Но историите от миналото и личният ми житейски опит са ме научили, че всичко трябва да е в равновесие. С помощта на този безценен дар ще се грижа за семейството и таланта си, ще ги браня между стените му, но за нищо на света няма да му позволя да ги унищожи.

Съвсем лекичък звук ме изтръгва от мислите ми. Оставям Кит да спи и заситнявам тихо през банята и към малката стаичка отвъд нея. Някога Хари Крофърд е намирал уединение тук, но сега използваме помещението за детска стая. Надниквам в креватчето и виждам, че мъникът, издал звука, все още спи непробудно, забил палец в оформената си като розова пъпка устичка.

Всички ми разправят, че приличал на мен, но аз си знам, че не е така. Прилича на самия себе си.

— Днес, Хари — зашепвам му, — е много специален ден за теб.

Той продължава да спи невинно, без да подозира дори, че всичките му роднини — някои от които идват чак от другия край на света — ще се съберат тук, за да присъстват на първия важен ритуал в живота му — кръщаването му в малкото параклисче на имението. Някой далечен ден и последният му ритуал ще се състои точно тук; ще го положат в гробницата на семейство Крофърд, за да е ведно с предците си до края на дните. Но малкият Хари тепърва започва да тъче гоблена си и се надявам да съдържа много, много повече шевове от този на природения му брат преди него.

Още не знае каква важна връзка между миналото и бъдещето представлява. Нито подозира колко голяма отговорност ще му донесе привилегированото му потекло. Заклела съм се, че това няма да му попречи да живее избрания от него живот. Или да го прекара с жената, която обича.

Поемам нежно в ръцете си шестседмичния животец, наслаждавайки се на уединението ни. Днес няма да ми остане много време да му се радвам, понеже ме чака доста работа. Къщата е пълна с гости, дошли да отпразнуват Коледа в „Уортън Парк“ заедно с нас. Елхата, отсечена от близката гора, сега краси фоайето, отрупана с блещукащи светлинки и същата онази украса, използвана от поколения наред.

Целувам благоуханното челце, вдигам поглед нагоре и призовавам бог да го закриля, съзнавайки, че силите ми като майка са ограничени и че трябва да се примиря с това.

Болката и радостта на житейското ми пътешествие от изминалите две години ми дадоха най-ценния урок, който животът може да ми предложи, и се радвам да го знам.

Изживей мига, само него имаш!