Лусинда Райли
Орхидеената къща (61)

60
„Уортън Парк“

Януари

Независимо от многото часове, прекарани в дебати на кухненската маса, и седмиците на потене над счетоводните книги, в крайна сметка Кит реши, че имението „Уортън Парк“ трябва да бъде продадено.

— Колкото и желание да имаме, скъпа, просто е невъзможно — каза Кит, докато седяха в библиотеката и давеха мъката си в бутилка вино. — Знам, че ще ти е тежко, но просто не виждам друг вариант. Дори със субсидията от „Английско наследство“ пак не можем да си позволим реставрацията. Тя е само капка в океана.

— Знам — отвърна тъжно Джулия. — Ако Ксавиер не се беше върнал от света на мъртвите и не се опитваше с цялата си наглост да ми измъкне половината от всичко, което сама съм си изработила, може би щяхме да се справим. — Тя потрепери и се приближи до огъня. В къщата цареше ужасен студ, тъй като парният котел отново беше излязъл от строя.

Кит погали косата й.

— Джулия, дори да разполагаше с парите, една част от мен продължава да е с неандерталски характер и не би позволила на бъдещата ми съпруга да подсигурява средствата, необходими на „Уортън Парк“. Пък и трябва да помислим за къщата; да я отстъпим благосклонно на някой, който има възможността да й върне стария блясък.

— Знам, но това няма да улесни раздялата ми с нея. „Уортън Парк“ не е просто някаква си къща. Тук се запознахме. В кръвта ми е. Ако имаше начин да я запазя за нас, щях. — Джулия удари с юмрук по рамката на камината. — Дяволите да го вземат Ксавиер! Защо му трябваше да интригантства точно сега, когато най-сетне имам нужда от парите, които така и не пипнах? Не мога да повярвам, че се държи като същински…

— Не е нужно да го казваш — спря я състрадателно Кит. — Както и да е, утре ще говоря с брокера на недвижими имоти и отново ще я пусна на пазара. Съжалявам, скъпа, но наистина нямаме друг избор.

Десет дни по-късно брокерът се обади да ги извести, че един чуждестранен купувач изявил желание да купи цялото имение на предлаганата цена. Можел незабавно да хване самолета до Англия и да сложи подписа си на пунктираната линия.

И двамата знаеха, че не могат да откажат на подобно предложение.

Джулия разпали огъня в камината на библиотеката и сложи вазичка с няколко кокичета на масата. Поне този нищожен, неохотен жест реши да направи заради купувача, който се очакваше да пристигне до половин час.

— Навярно е някой отблъскващ руски олигарх и платиненорусата му метреса — коментира Джулия, тръсвайки няколко чаши за кафе върху подноса.

Кит знаеше, че сприхавостта й е само камуфлаж за тъгата, която я измъчваше отвътре. Загубата на „Уортън Парк“ щеше да е много по-тежък удар за Джулия, отколкото за него самия.

В единайсет и половина на вратата се позвъни. На прага стоеше шофьор в ливрея.

— Мадам пристигна — обяви той, сочейки към лимузината, паркирала пред къщата. — Пита дали бихте я придружили на влизане.

— Разбира се. — Кит погледна към Джулия и вдигна вежди, а шофьорът заслиза по стълбите обратно към колата.

— Божичко! — възкликна Джулия. — За каква се има тази „мадам“? За кралицата ли?

— Хайде, скъпа, да стиснем зъби и да приключваме с тая работа, става ли? — Кит я хвана за ръката и я поведе надолу по стълбището към колата.

Двамата застанаха един до друг и зачакаха неловко, а шофьорът отвори вратата, разкривайки пасажера, скрит досега от потъмнените прозорци.

Джулия се ококори, после изкрещя от радост.

— Лидия! Какво, за бога, правиш тук?!

— Изненада! — Лидия слезе от колата и прегърна сърдечно внучка си. — О, колко е хубаво да си ужасно стар и ужасно богат! Можеш да използваш и двете, за да правиш магически номерца на хората! — Звънтящият й смях огласи тихия въздух на „Уортън Парк“.

Тогава старицата се хвана за Джулия, обърна се и за пръв път видя внушителната къща.

— Това бил „Уортън Парк“, значи. Представяла съм си го хиляди пъти, но май фантазията ми е била бедна. — Лидия се обърна към Джулия с блясък в очите. — Нищо чудно, че е избрал него пред мен! И така. — Тя хвана и Кит под ръка. — Водете ме вътре и ми направете една обиколка. После ще ви обясня всичко.

След като се разходи из основните части на къщата и заяви, че е твърде уморена, за да продължи с обиколката, Лидия помоли да я отведат в библиотеката и заръча на шофьора да донесе бутилка първокласно шампанско от лимузината.

— Бих искала да вдигна тост за къщата, която повлия на толкова животи: за „Уортън Парк“.

Джулия и Кит чукнаха чашите си в нейната.

— За „Уортън Парк“ — повториха те.

— А сега — каза Лидия, сядайки, — искам да ви обясня плана си. Както ти казах в Банкок, Джулия, мой съпруг ме остави богата жена. А като казвам богата, имам предвид много богата — подчерта тя. — Разбира се, преди да те срещна, Джулия, мислех да разпределя пари между членове на мое семейство и благотворителните организации, които подкрепям. Но внезапно се оказва, че имам директна наследница, затова когато си тръгна от Банкок, промених мое завещание: ще оставя по-голяма част от мои пари на теб.

— Бабо, много мило от твоя страна, но…

— Тихо, Джулия, позволи ми да довърша — прекъсна я Лидия. — Миналата седмица обаче, като говорихме по телефона и ми каза, че продавате „Уортън Парк“, защото не можете да погасите негови дългове и да платите за реставрация, реших да го купя. Имението ще е мое. — Лидия плесна радостно с малките си ръчички.

— Искаш да живееш тук? — попита недоумяващо Кит.

— Не, Кит. Джулия знае колко мразя студа. Ще бъда ваша хазяйка. Вие ще живеете тук, а с парите, които ще ви платя за „Уортън Парк“, ще изплатите дълговете и ще се погрижите за ремонта вместо мен. Разбира се, така ще облагодетелствате себе си и бъдещите поколения на рода ни — добави нежно тя. — След смъртта ми, ти, Джулия, ще наследиш „Уортън Парк“.

Помежду им се спусна мълчание, докато Кит и Джулия се опитваха да смелят предложението на Лидия.

— Божичко! Колко великодушно от твоя страна, Лидия — обади се накрая Кит, осъзнавайки, че Джулия е твърде смаяна, за да проговори.

— Е, струва ми се духовита шега — каза Лидия с игрив блясък в кехлибарените си очи. — Бедната тайландка, изоставена преди толкова много време от собственика на същата тази къща, я купува от внучка си почти шейсет и пет години по-късно. Забавно, нали?

Джулия кимна, все още безмълвна от удивление.

— Получава се идеално — усмихна се доволно Лидия. — Когато Джулия се омъжи за теб, Кит, внучка ми най-сетне ще стане лейди Крофърд от „Уортън Парк“. И приключението, което двамата с Хари започнахме преди толкова много години, ще има своята развръзка. Моля ви, кажете, че възприемате идеята ми! — Тя обърна притеснен поглед към Джулия.

Внучка й успя да си възвърне говора.

— Лидия, сигурна ли си, че това искаш?

— Джулия, ка, никога за нищо не съм била по-сигурна. Кит, одобряваш ли плана ми? — попита тя.

— Лидия, всички знаем, че по право тази къща така или иначе принадлежи на Джулия. — Кит се обърна към Джулия и взе ръката й. — И с огромно удоволствие бих останал тук, за да помогна с възвръщането на „Уортън Парк“ към някогашния му блясък. Аз също обичам това място. И знам колко си влюбена в него ти, скъпа — каза й с нежен, насърчителен тон. После се обърна към баба й: — Лидия, предложението ти наистина е невероятно.

— Искам от вас единствено от време навреме да ме приемате като своя гостенка в имението и да ме запознаеш с английското си семейство, Джулия. С баща ти, естествено, и с Елзи, която е обсипвала с толкова любов моя дъщеря.

— С най-голямо удоволствие — отвърна Джулия, най-сетне намерила гласа си, — когато пожелаеш. Вече съм разказала на Елзи всичко за теб и тя няма търпение да се запознаете.

— В такъв случай — каза Лидия, — няма какво да обсъждаме повече. Дай ми съгласието си, Кит, и ще подпиша всички документи, преди да отпътувам към Тайланд другата седмица.

— Имаш го, разбира се — отвърна Кит. — Предложението ти е чудесно.

— Ами ти, Джулия, съгласна ли си? — попита с любов Лидия.

— Обожавам тази къща, Лидия, би ми било ужасно трудно да откажа. — Гласът на Джулия трепереше от емоции. — Просто не мога да повярвам, че ще живеем тук. Благодаря ти, толкова съм ти признателна. — Джулия стана и прегърна силно баба си.

— Но в замяна на всичко това искам една услуга от теб, Джулия — добави Лидия, взимайки ръцете й в своите. — Искам да се върнем в гостната и да ми посвириш на прекрасния роял на Хари.

Тримата влязоха в гостната и Джулия седна пред пианото. Кит видя как очите на Лидия се изпълват със сълзи, когато началните тонове на „Етюди“ от Шопен се зарониха с лекота изпод даровитите пръсти на внучка й.

Той осъзна, че кръгът най-сетне се е затворил, и тримата, всеки със своето собствено място в историята, разигравала се в продължение на няколко поколения, стояха заедно тук, в „Уортън Парк“, който бе изиграл така важна роля в гоблена, тъкан от тях самите и много други хора.

Сега оставаше само да поставят началото на нов кръг.

Кит сведе поглед към Джулия, знаейки, че двамата заедно можеха да го направят.