Лусинда Райли
Орхидеената къща (24)

23

В средата на юни, докато Оливия преоткриваше красотата на „Уортън Парк“ в цъфналия му разкош, по радиото съобщиха, че Франция е капитулирала пред Германия.

Хитлер се беше настанил в Париж и изучаваше най-новия си трофей, а Оливия се питаше кога ли щеше да избухне Битката за Великобритания, както я беше нарекъл по радиото същата сутрин господин Чърчил.

Влезе в зеленчуковата градина, за да обере дневната дажба от плодове и зеленчуци, необходими за изхранването на имението, а съзнанието й се мъчеше да побере ужасяващата мисъл, че смъртта и разрушението, които им бяха показали по кинопрегледа преди два дни, чукаха на вратата на родината й.

Като се върна в кухнята с две натежали от пресни продукти кошници, завари Хари на масата с изпито, изтормозено лице и чаша чай пред себе си.

— Здравей, скъпа — усмихна й се вяло той. — Познай какво? Дадоха ми еднодневен отпуск.

— Божичко! — Оливия се зае да разтоварва зеленчуците от кошниците. Мисълта, че Хари щеше да си е у дома не предизвикваше радостен трепет у нея, а по-скоро обратното. — Сигурно имаш желание единствено да се пъхнеш под завивките и да поспиш.

— Всъщност ми се искаше да отидем някъде заедно. Как ти звучи пикник на плажа?

Госпожа Комб се обади с усмивка откъм кухненския умивалник:

— Добра идея, господин Хари, изведете някъде съпругата си. Доколкото виждам, през последните седмици сама върти имението. Нужна й е почивка не по-малко, отколкото и на вас самия. — Жената обърна почтителен поглед към Оливия. — Добро момиче сте си намерил. Прекрасна е, казвам ви. Всички сме на това мнение — добави тя в подкрепа на думите си.

Оливия се изчерви от свян и трескаво затърси оправдания.

— Да, но трябва да занеса сандвичи на момичетата и…

— Не го мислете това! Оставете на мен, госпожо Крофърд, и прекарайте деня със съпруга си.

Проумявайки, че е загубила битката, Оливия се предаде.

— Ще изтичам до горе да събуя тези панталони.

— Чакам те при колата след десет минути, скъпа — провикна се след нея Хари.

 

 

— Боже мой, безкрайно съм щастлив, че се измъкнах, макар и за няколко часа — въздъхна Хари, потегляйки с колата. — Денят е прекрасен, а и багажникът е пълен с вкуснотии за пикник от госпожа Дженкс. Може да отскочим до Холкам. Май само тамошният плаж остана незагрозен от бодлива тел и баражни балони. — Той я погледна в търсене на отговор.

Оливия кимна мълчаливо.

Паркираха на няколко минути пеша от плажа и излязоха на пясъчните дюни. Хари носеше кошницата за пикник в ръка. Плажът беше напълно пуст, наоколо не се виждаше жива душа. Хари се хвърли в цял ръст върху пясъка, превъртя се и затвори очи срещу слънцето.

— Колко е хубаво само! — каза той. — Ето така се живее! Тук дори е възможно да си втълпя, че войната е кошмар, присънил ми се снощи.

Оливия седна върху пясъка на метър разстояние от него. Не отвърна на коментарите му. Вместо това отправи поглед към морето и си пожела денят да приключи колкото се може по-скоро. Като се обърна към Хари, го завари да я наблюдава.

— Искаш ли да се разходим до водата? — предложи той.

— Щом желаеш.

Станаха и тръгнаха заедно към морето.

— Държа да ти кажа, Оливия, че се справяш похвално вкъщи. Наистина не знам какво щеше да се случи, ако майка ми беше останала сама. Здравето й е толкова крехко, а и психиката й е лабилна. Съзнавам, че на теб се пада най-тежката част от работата по имението.

— Върша я с удоволствие — призна си тя. — Радвам се, че съм ангажирана.

— Съвсем очевидно имаш природен талант и всички в „Уортън“ те боготворят. — Той й се усмихна сърдечно. — Както и аз самият.

— О, Хари — каза внезапно подразнена Оливия. — Вече няма нужда от преструвки.

Продължиха разходката си в мълчание. Малко преди да достигнат морето, Хари спря и се обърна към нея.

— Оливия, аз… доста често си мисля за първата ни среща. За времето, преди да се случи… онова. Запомних те като най-духовитото момиче, което някога бях срещал. Не беше лигава, глупава или суетна като повечето познати ми жени, а човек с истински интелект и почтеност. Мисля, че и ти ме хареса тогава.

— Разбира се, Хари — призна си тихо Оливия.

— Помниш ли как се закачахме един с друг, смеехме се.

— Да…

— Може би — продължи напрегнато той — трябваше още тогава да ти кажа, че си най-красивото момиче, което някога бях виждал.

Оливия поклати гневно глава.

— Хари, умолявам те да спреш! Разбирам какво се опитваш да постигнеш. Но вече е твърде късно!

— Скъпа, моля те, предвид ситуацията, ще е същински късмет, ако отново ми се удаде шанс да поговорим, да ти обясня! Умолявам те, Оливия, поне ме изслушай. Би ли поседнала с мен?

Отчаянието в очите му склони Оливия.

— Е, не виждам как един разговор би променил нещата, но добре, щом държиш, обещавам да те изслушам.

Двамата седнаха на пясъка.

— Ще започна от началото. Права си, едва ли ще променя отношението ти към мен, но най-малкото заслужаваш да научиш истината.

— Моля те, Хари, просто говори.

— Добре тогава. И нека първо ти се закълна, че не търся състраданието ти. Просто ще ти разкажа всичко с ръка на сърцето. Така — Хари видимо събираше мислите си. — Онази нощ опитах да ти кажа, че понякога, когато много момчета живеят заедно под един покрив — а знай, че училищата интернати са най-неподходящите места за подрастващите, — самотата и отчаянието ги подтикват да развият романтични чувства един към друг.

Оливия изтръпна при мисълта. Хари продължи с разказа си.

— Аз бях особено отчаян и страдах от ужасна носталгия по майка ми. Тогава с един мой връстник се сближихме доста. Не на физическо ниво, бързам да добавя. И все пак това бе най-близкото нещо до интимни взаимоотношения, което някога бях имал. Той беше много привързан към мен, Оливия, изпитваше истински чувства. Откровено казано, по онова време се питах дали не съм влюбен в него. Вследствие на което през остатъка от тийнейджърските си години се колебаех дали наистина не съм, както ти самата най-открито ме нарече, хомосексуалист.

Той я погледна в очакване на някакъв отклик. Оливия сведе очи. Не знаеше какво да му каже. Хари продължи напред.

— Разбира се, това ми чувство бе подсилено в „Сендхърст“. Както сама знаеш, не съм войник по рождение, което ме подтикваше към убеждението, че липсата на борбеност и агресия у мен, в комбинация с любовта ми към пианото, се дължаха на не толкова мъжествения ми характер. Признавам, че при първата ни среща бях много объркан — каза Хари. — Бях имал прекалено малко контакти с жени и абсолютно никаква интимна връзка с тях. Нека бъда прям с теб: плашеха ме до смърт. Не разбирах какво искаха от мен и не знаех как да задоволя желанията им. И тогава… — Хари въздъхна. — Срещнах Арчи на дебютантския бал на Пинелъпи. Стори ми се толкова сроден с мен: чувствителният му характер, любовта му към изкуствата… а беше повече от ясно, че е хомосексуалист. Държеше се много насърчително и дори няколко пъти ходих в Лондон на срещи с него.

— Сигурна бях, че веднъж те видях в Лондон — намеси се Оливия. — Тъкмо влизах в „Риц“ една вечер. Ти се качваше по стълбите на някакъв нощен клуб близо до хотела.

Хари кимна.

— Да, аз съм бил. Арчи ме запозна с няколко от… приятелите си. Още от самото начало бе приел за даденост, че съм „един от тях“. Вложи големи усилия да ме убеди. — Хари сведе глава. — Като дойде в имението за сватбата ни, ми се примоли да не се женя за теб: заяви, че съм допускал огромна грешка. И откровено казано, Оливия, в онзи ден бях толкова объркан, че не знаех какво да си мисля. Арчи беше напълнил главата ми с ужасяващи истории, например за това как няма да съм способен да изпълня съпружеските си задължения на първата ни брачна нощ. — Той вдигна поглед към очите на Оливия. — Толкова се боях, че ще се окаже прав. О, боже, Оливия! Повярвай ми, безкрайно много съжалявам за случилото се онази нощ. Чисто и просто ме бе обзел вцепеняващ страх.

Макар твърдо решена да не вярва и на дума от изповедта на Хари, като погледна в изтерзаните му, тъжни очи, Оливия откри първична искреност в тях. Ако не казваше истината, то беше изключително талантлив лъжец.

— Онази нощ — продължи Хари, възложил си задачата да довърши започнатото, — когато те оставих в спалнята ни с Елзи, отидох до библиотеката да си налея едно бренди за кураж. Арчи ме намери и ми каза, че ме обичал. Помолих го да ме остави на мира: бях много ядосан и ужасно напрегнат. — Хари въздъхна. — Докато ти си ме чакала в спалнята, чудейки се какво, по дяволите, правя толкова време, аз се разхождах из градината в компанията на бутилка бренди. Това, скъпа моя, е самата истина. Кълна се в живота на майка ми.

— Разбирам. — Неспособна да го погледне в очите, Оливия съсредоточи вниманието си върху копринения пясък, процеждащ се през пръстите на ръцете й.

— Както сама знаеш, три седмици по-късно, на Коледа, Арчи отново се появи в имението. В онзи момент бях по-объркан от всякога, чувствах се в задънена улица. Виждах как нежно, мило, красиво същество като теб страдаше заради поведението ми.

— Тоест си знаел, че постъпваш нередно? — намеси се Оливия. — Или по-скоро, че не си направил каквото трябва?

— Разбира се, че знаех, скъпа! Просто нямах представа как да поправя грешката си. А в нощта, когато ме залови, току-що бях казал на Арчи, че повече никога не искам да го виждам, че вече съм сигурен в любовта си към теб и искам да съм ти добър съпруг. Той се разгневи, сграбчи ме и ме целуна.

— Доколкото видях, ти не се съпротивляваше особено — поправи го Оливия.

— Ако беше почакала само още няколко секунди, щеше да станеш свидетел на борбата ми да се измъкна от хватката му, буквално ме задушаваше. Беше… — в очите му се появиха сълзи — беше ужасно! Имах чувството, че правя нещо грешно и неестествено, а колкото и да не ти се вярва, аз съм мъж!

Оливия обърна поглед към него, усещайки искреното му отчаяние. Реши, че е най-разумно да замълчи, докато правилните думи не й дойдеха наум.

Хари възвърна самообладанието си, сграбчи ръката й, стискайки я силно, и се извъртя така, че да я погледне в очите.

— А за финал, скъпа моя, искам да кажа едно-единствено нещо: през изминалите няколко месеца нараснаха не само възхищението и почитта ми към теб, но с тях и любовта ми. И тъй като Арчи вече го няма да шепне в ухото ми, знам кой съм и усещам как естествените ми физически нужди се възраждат. Оливия, наясно съм, че вероятно те отвращавам, но искам да знаеш, че те желая така, както всеки нормален мъж би пожелал прелестната си съпруга.

Той протегна свободната си ръка и помилва нежно бузата й. Оливия не се отдръпна.

— Толкова си красива — прошепна Хари. — И толкова много съжалявам.

— О, Хари, аз… — тя въздъхна тежко под ласките му. Носеха й обезпокоително голяма утеха. — Малко остана да рухна — прошепна накрая.

Хари се доближи до нея и преметна ръка през раменете й.

— Знам, безценно мое момиче. Разбирам колко съм те наранил и че едва ли някога ще успея да ти се реванширам. Но, Оливия, ако успееш да ми простиш, да ми дадеш един последен шанс, ще опитам с всички сили — умоляваше я той. — Кълна ти се във всичко свято, повече никога няма да те разочаровам.

В този момент сълзите й рукнаха неудържимо и тя зарови лице в гърдите му. Той я прегърна с двете си ръце и я притисна към себе си.

— Скъпа моя, ти си силна и смела, и красива. Какво друго би могъл да иска един мъж от съпругата си? Съзнавам колко голям късмет е, че те имам и ще направя всичко по силите си да не те загубя.

— О, Хари, още от самото начало те обичам безумно. Но не знам как ще повярвам, че и ти ме обичаш истински. Че не казваш всичко това, само за да отървеш собствената си кожа. Как да ти имам доверие?

— Е, скъпа моя — каза той, милвайки косата й, — сама видя, че съм неспособен да укривам истината.

Тя намери сили да се засмее на думите му.

— Прав си. Беше ми повече от ясно, че нещо не е наред, още преди да се оженим.

— Ето, значи! Четеш ме като отворена книга и винаги ще е така. Оливия, не знам колко време ми остава, преди да ме изпратят на континента. В най-добрия случай са няколко месеца, в най-лошия — броени дни. Не исках да те притискам, но пък и не исках да те оставям така. Нямаше да понеса мисълта, че съм съсипал живота ти, че дори да не се върна от фронта, ще ти е трудно да повярваш на друг мъж заради стореното от мен.

Оливия позволи на думите му да попият в съзнанието й и след малко проумя значението им.

— Така дори да ми заявиш, било то сега или в идните няколко дни, че не си способна да ми простиш, поне дойде ли време да те оставя, ще знам, че съм постъпил правилно, разкривайки ти истината. С каквато и мисъл да си живяла, скъпа моя, разбери, че те обичам. От все сърце.

Сега беше ред на Хари да се разплаче, а Оливия сложи главата му върху коляното си и го остави да излее мъката си около неизбежното му прехвърляне на континента.

— Макар че се налага да повдигам духа на подчинените ми, разказвайки им за войнишкото другарство и забавните случки, които ще преживеем заедно на фронта, знам какво представлява войната по същество. Не се страхувам от самата смърт, а от факта, че може да ме връхлети всеки един момент. В най-добрия случай може просто да избухнеш на хиляди парчета, попадайки в пълно забвение. В най-лошия може с дни наред да си в хватката на предсмъртна агония. И в двата случая изчезваш от лицето на земята, превръщаш се в поредното име на паметната плоча. Страх ме е, Оливия. И безкрайно ми омръзна да се правя на смелчага в името на всички останали.

Когато сълзите му пресъхнаха, Оливия предложи да се върнат при дюните и да видят какво има в кошницата за пикник. Госпожа Дженкс им беше сложила и бутилка вино от френските лозя на Адриана. Хари я отвори и подаде на Оливия едната чаша.

— И моля те, недей да пиеш за мое здраве. Точно в момента давам мило и драго за лошо зрение, плоскостъпие или астма — пошегува се той. — Явно съм страхливец по природа.

— Нищо подобно, Хари, просто изказваш на глас всичко, което и останалите мъже в твое положение изпитват, но никога не си признават.

— Обичам те, Оливия. — Думите се търкулнаха съвсем непринудено по езика му. — Въпросът е… вярваш ли ми?

Тя се позамисли преди да му отговори, търсейки истината в очите му. И остана изумена да я намери там.