Оинкан Брейтуей
Сестра ми, сериен убиец (74)

Истина

— Д-р Отуму твърди, че е действал при самозащита и че вие можете да потвърдите това. Цитирам: „Тя ме предупреди, че Айюла е убивала и преди“. Госпожице Абебе, убивала ли е някога сестра ви?

— Не.

— Какво сте имали предвид, когато сте му казали, че сестра ви е убивала и преди?

Разпитващите са възпитани и добре образовани. Това не е учудващо. Таде е талантлив лекар в престижна болница, Айюла е красива жена с „добър“ произход. Случаят крещи за внимание. Държа ръцете си една върху друга в скута си. Бих предпочела да ги сложа на масата, но тя е мръсна. На лицето ми е изписана лека усмивка, защото искам да бъда услужлива и те трябва да го знаят, но не толкова голяма, че да изглеждам развеселена от случващото се. Умът ми е бистър.

— Един мъж почина от хранително отравяне по време на екскурзия със сестра ми. Бях ядосана, че замина с него, защото беше женен. Мислех, че действията им са довели до смъртта му.

— А бившият й приятел?

— Таде?

— Феми, изчезналият.

Аз се навеждам напред и очите ми засияват.

— Върнал ли се е? Казва ли нещо?

— Не.

Намръщвам се, облягам се назад и свеждам очи. Ако можех, щях да изцедя и някоя сълза, но никога не съм умеела да плача по поръчка.

— Тогава защо смятате, че тя има нещо общо с това?

— Подозираме, че…

— Сто подозрения не правят доказателство. Тя е висока метър и петдесет и седем. Какво, по дяволите, мислите, че е направила с него, ако го е наранила?

Устните ми са непоклатими, погледът — невярващ. За всеки случай поклащам и леко глава.

— Значи вярвате, че може да го е наранила?

— Не. Сестра ми е най-милият човек, когото познавате. Всъщност виждали ли сте я?

Те се размърдват смутено. Виждали са я. Гледали са я в очите и са си фантазирали за нея. Всичките са еднакви.

— Какво се е случило според вас?

— Знам само, че я е намушкал, а тя е била невъоръжена.

— Той казва, че тя е донесла ножа.

— Защо би направила такова нещо? Откъде би могла да знае, че ще я нападне?

— Ножът е изчезнал. Сестра Чичи твърди, че го е прибрала, след като е бил изваден при операцията. Вие би трябвало да знаете къде е оставен.

— Всички сестри знаят… както и всички лекари.

— Откога познавате д-р Отуму?

— Немного отдавна.

— Смятате ли, че има склонност към насилие?

Когато се обличах сутринта, избрах светлосив костюм с пола. Излъчва сериозност, женственост и фин намек, че полицаите и аз не сме от една и съща социална класа.

— Не.

— Значи признавате, че това е нетипично за него…

— Доколкото си спомням, току-що казах, че не го познавам отдавна.