Оинкан Брейтуей
Сестра ми, сериен убиец (22)

Почивка

— Не си ми казвала, че имаш сестра.

— Аха.

— Знам къде си учила и как се е казвал първият ти приятел. Знам дори, че обичаш пуканки, поръсени със сироп…

— Трябва да ги опиташ някой път.

— … а не знаех, че имаш сестра.

— Е, вече знаеш.

Отдалечавам се от Таде и оставям иглите върху металната табличка. Може да го направи и сам, но аз обичам да улеснявам работата му. Той седи прегърбен над бюрото си и пише нещо на листа пред себе си. Почеркът му е бърз, но буквите са едри и свързани помежду си. Изглеждат подредени и ясни. Драскането на химикалката спира и той се покашля.

— Тя излиза ли с някого?

В мислите ми изниква образът на Феми, който спи на дъното на океана, а рибите гризат месото му.

— В момента е в почивка.

— Почивка?

— Да. Известно време няма да излиза с никого.

— Защо?

— Връзките й свършват зле.

— О… мъжете понякога са гадняри. — Звучи странно от устата на мъж, но Таде винаги е бил чувствителен. — Как мислиш, дали тя би имала нещо против, ако ми дадеш номера й?

Представям си как Таде се спуска към морското дъно и Феми, заобиколен от стадо риби.

Оставям спринцовката внимателно, за да не се набода на нея.

— Трябва да я питам — отговарям аз, макар да не възнамерявам да я питам каквото и да било. Ако не я вижда повече, тя ще изчезне в далечните дебри на съзнанието му като студено течение в зноен ден.