Оинкан Брейтуей
Сестра ми, сериен убиец (28)

Баща

Един ден той се надвеси над мен, сипейки огън и жупел отгоре ми. Посегна към бастуна си и… се свлече, а главата му се удари в стъклената масичка, преди да падне на пода. Кръвта му беше по-ярка от тъмния цвят, който бяхме виждали по телевизията. Надигнах се предпазливо, а Айюла се измъкна иззад дивана, където се беше скрила. Застанахме над него. За първи път бяхме по-високи. Гледахме как животът бавно го напуска. После събудих майка си от медикаментозния сън и й казах, че всичко е свършило.

Оттогава са минали десет години и се очаква да му отдадем почит, да организираме тържество в негова памет. В противен случай ще се наложи да отговаряме на трудни въпроси, пък и човек, който не влага достатъчно старание в маменето на другите, е едно нищо.

— Може да направим нещо вкъщи? — предлага мама на недодялания организационен комитет, който се е събрал в дневната.

Леля Тайво поклаща глава.

— Не, много е тясно. Брат ми заслужава голямо тържество.

Сигурна съм, че в ада са си спретнали добро тържество. Айюла завърта очи и дъвче дъвката си, без да се включва в разговора. Леля Тайво току й хвърля тревожни погледи.

— А ти къде би искала да го направим, лелче? — питам аз с ледена учтивост.

— Има едно много хубаво заведение в Леки.

Тя го назовава и аз си поемам дълбоко дъх. Сумата, с която е предложила да участва, няма да покрие и половината от разходите за такова място. Очаква, естествено, ние да бръкнем в средствата, които е завещал, та тя да се изфука пред приятелките си и да пие на воля шампанско. Той не заслужава и една найра, но майка ми държи да изглежда добре пред хората, така че се съгласява. Сложила край на преговорите, леля Тайво се обляга назад на дивана и се усмихва към двете със сестра ни:

— Е, имате ли си приятели?

— Айюла излиза с един лекар! — хвали се мама.

— О, чудесно. Остарявате и конкуренцията се затяга. Момичетата не се шегуват. Някои дори крадат мъже от съпругите им!

Самата тя е такава — омъжи се за бивш губернатор, който вече беше женен, когато се запознаха. Любопитна жена е леля — посещава ни всеки път, когато пристигне от Дубай, като че ли не усеща антипатията ни. Няма деца и както безброй пъти е казвала, приема нас като свои сурогатни дъщери. Ние изобщо не се приемаме като такива.

— Помогни ми да им го кажа — казва мама. — Имам чувството, че искат цял живот да останат в тази къща.

— Мъжете са вятърничави същества. Давайте им каквото искат, и ще бъдат готови на всичко за вас. Поддържайте косите си дълги и лъскави или инвестирайте в качествени одежди, гответе им и изпращайте храна в дома или офиса им. Четкайте самочувствието им пред приятелите им и се отнасяйте добре към тях. Коленичете пред родителите им и им се обаждайте за празниците. Правите ли всичко това, бързо-бързо ще сложат пръстен на ръката ви.

Майка ми кима мъдро.

— Много добър съвет.

Ние, естествено, не слушаме. Айюла никога не е имала нужда от помощ по отношение на мъжете, а аз нямам никакво намерение да черпя напътствия от човек без никакъв морален компас.