Оинкан Брейтуей
Сестра ми, сериен убиец (13)

Баща

Айюла наследи ножа от него (като под „наследи“ разбирам, че го прибра още преди тялото му да изстине в земята). Изборът й беше логичен; това бе предметът, с който той най-много се гордееше.

Баща ни го държеше прибран в кания и заключен в едно чекмедже, но го вадеше всеки път, когато имахме гости, за да се изфука. Хващаше двайсет и три сантиметровото извито острие между пръстите си и привличаше вниманието на публиката към черните, напомнящи запетайки орнаменти, гравирани върху светлата кокалена дръжка. Представлението обикновено биваше съпроводено с някаква история.

Понякога ножът беше подарък от колега от университета на име Том, задето спасил живота му на някакъв кораб. Друг път го беше избил от ръката на войник, който се опитал да го убие с него. Според третата — любимата му — версия, пък беше дар в знак на признателност от някакъв шейх, с когото сключил толкова добра сделка, че онзи му предложил да избира между дъщеря му и последния нож, изработен от отдавна умрял занаятчия. Дъщерята била кривогледа и баща ми взел ножа.

Тези истории бяха най-близкото нещо до приспивни приказки в нашето семейство. Обичахме момента, в който баща ни с театрален замах вадеше ножа, а гостите инстинктивно отстъпваха назад. Той винаги се смееше и ги насърчаваше да го разгледат отблизо. Докато охкаха и ахкаха, татко кимаше и се наслаждаваше на възхищението им. Рано или късно някой задаваше очаквания въпрос: „Откъде го имаш?“, и тогава той поглеждаше ножа така, сякаш го вижда за първи път, завърташе го, за да улови светлината, и се впускаше в онази история, която му се струваше най-подходяща за съответната публика.

След като гостите си тръгнеха, баща ни старателно лъсваше ножа с парцалче и малко шишенце моторно масло, за да почисти спомена от ръцете, които го бяха докосвали. Гледах как изстисква няколко капки масло и внимателно ги разнася по острието, движейки пръста си в кръг. Това бяха единствените случаи, когато го виждах да проявява нежност. Работеше бавно, най-често, без да обръща внимание на присъствието ми. Щом станеше, за да изплакне маслото от острието, аз си тръгвах. Това несъмнено бележеше края на ритуала по почистването, но ми се струваше по-разумно да си тръгна преди това, в случай че настроението му се промени.

Веднъж, когато си мислела, че баща ни го няма, Айюла влязла в кабинета му и намерила чекмеджето отключено. Взела ножа и без да иска, го омазала с шоколада, който тъкмо ядяла. Била още там, когато той се върнал. Измъкнал я навън за косата въпреки писъците й. Аз се появих тъкмо навреме, за да видя как я запраща през коридора.

Не се учудих, че взе ножа. Ако се бях сетила първа, сама щях да го направя.