Оинкан Брейтуей
Сестра ми, сериен убиец (54)

Лудост

Какво ме накара да се доверя на тяло, в което още има живот?

В съзнанието ми се промъква нежелана мисъл — средство, оправдано от целта. Смазвам я бързо, поглеждам го в очите и се засмивам.

— И кого съм казала, че е убила?

— Не си спомням точно.

— Е, напълно нормално. На пациентите, излезли от кома, обикновено им е трудно да различат съня от реалния свят.

Той кимва.

— И аз това си мислех.

Само че не изглежда убеден или моят страх ме кара да анализирам твърде много тона на гласа му. Той продължава да ме гледа, мъчейки се да навърже нещата. Трябва да запазя професионално отношение.

— Имате ли главоболие?

— Не… нямам.

— Добре. Трудно ли заспивате?

— Понякога…

— Хм… Ако започнете да получавате халюцинации…

— Халюцинации?!

— Не се притеснявайте, просто кажете на лекаря.

Той изглежда разтревожен и аз се чувствам малко виновна. Надигам се да си вървя.

— Почивайте си, а ако ви трябва нещо, натиснете копчето.

— Може ли да останете още малко? Имате приятен глас.

Лицето му е тясно и сковано. Очите му са най-изразителното нещо в него. Аз ставам и избутвам стола в ъгъла. Той ме проследява с поглед, докато оправям бездруго изпънатите чаршафи. Това ме изнервя.

— Съжалявам, сър, трябва да се връщам на работа.

— Това не е ли работа?

— Аз не съм сестрата, назначена да се грижи за вас. — Усмихвам се принудено и се преструвам, че поглеждам бележките му. После се отправям към вратата. — Радвам се, че се чувствате по-добре, господин Яутай.

Три часа по-късно Бунми ме осведомява, че Мухтар е поискал да заместя досегашната му сестра. Инка — въпросната сестра, свива рамене. Изобщо не й пука.

— Има страшничък поглед — отбелязва тя все пак.

— Към кого е отправил искането? — питам аз.

— Д-р Поставяй пациента на първо място, Акибе. Вероятността да я удовлетвори е много голяма. Той обожава да удовлетворява молби, които не му струват нищо.

Отпускам се на стола до регистратурата и премислям възможностите си. Нито една не изглежда идеална. Представям си как записвам името му в тефтера си. Чудя се дали е същото при Айюла: в един момент е изпълнена с щастие и добро настроение, в следващия — с мисли за убийство.