Оинкан Брейтуей
Сестра ми, сериен убиец (61)

Овце

Уморена да се въртя и мятам в леглото, решавам да отида в стаята на Айюла. Когато бяхме малки, често спяхме в едно легло и това винаги действаше успокояващо и на двете ни. Заедно бяхме в безопасност.

Облечена е с дълга памучна тениска и е прегърнала кафяво плюшено мече. Свила е колене към корема и не помръдва, когато се мушвам при нея. Това не ме учудва. Айюла се буди само когато тялото й се умори от сън. Не сънува, не хърка. Изпада в кома, каквато дори хора като Мухтар не могат да си представят.

Завиждам й за това. Моето тяло е изтощено, но умът ми работи извънредно; припомня си, чертае сценарии, гадае. Нейните действия преследват мен. Може да сме избегнали възмездието, но ръцете ни са все така изцапани с кръв. Лежим в леглото си, сравнително удобно, докато водата и рибите разяждат тялото на Феми. Изкушавам се да я разтърся, за да я събудя, но какъв смисъл от това? Дори да успея, тя само ще ми каже, че всичко ще се оправи, и веднага ще заспи отново.

Затова броя — овце, патици, пилета, крави, кози, плъхове и трупове. Броя до забрава.