Оинкан Брейтуей
Сестра ми, сериен убиец (2)

Белина

Обзалагам се, не знаете, че белината прикрива миризмата на кръв. Повечето хора я използват безразборно, приемайки, че чисти всичко, без да си направят труда да прочетат състава на етикета или по-късно да огледат внимателно мястото, което уж са почистили. Белината дезинфекцира, но не върши кой знае каква работа при налепи и остатъци, така че аз я използвам едва след като съм изтъркала всички следи от живот и смърт.

Видно е, че банята, в която се намираме, е наскоро ремонтирана. Изглежда така, сякаш никога не е била използвана, особено след като отделих близо три часа да я чистя. Най-мъчното беше да достигна до кръвта, потекла между душа и уплътнението. Това място лесно се забравя.

Върху плотовете няма нищо; душгелът, четката за зъби и пастата са прибрани в шкафчето над мивката. Остава килимчето под душа — черно усмихнато личице на жълт фон в иначе бялото помещение.

Айюла седи на тоалетната, увила ръце около вдигнатите си колене. Кръвта по роклята й е засъхнала, така че няма опасност да капе по белите лъснати плочки. Растите й са вдигнати на главата, за да не метат пода. Не сваля от мен големите си кафяви очи, уплашена, че ме е ядосала и ей сега ще се изправя и ще подхвана конското.

Аз не съм ядосана. Може би само уморена. Потта от челото ми капе по пода и аз я избърсвам със синята гъба.

Обади ми се тъкмо когато се канех да хапна. Бях сложила всичко на таблата: вилицата отляво на чинията, ножа — отдясно. Сгънах салфетката като коронка и я сложих в средата на чинията. Бях спряла филма на началните надписи, а таймерът на фурната тъкмо беше изписукал, когато телефонът ми завибрира яростно на масата.

Докато се прибера, храната ще е изстинала.

Изправям се и изплаквам ръкавиците си в мивката, но не ги свалям. Айюла наблюдава отражението ми в огледалото.

— Трябва да разкараме тялото — казвам аз.

— Сърдиш ли ми се?

Може би нормален човек би се сърдил, но в момента мисля само за неотложната задача да се отървем от трупа. Когато пристигнах, го свалихме в багажника на колата ми, за да мога да изчистя и измия, без да се налага да търпя студения му поглед.

— Вземи си чантата — отвръщам аз.

Отиваме при колата, той ни чака все така в багажника.

По това време на нощта на Третия мост^[1] няма почти никакво движение, нито осветление, така че е тъмно като в рог, но ако човек погледне в далечината, ще види светлините на града. Хвърляме го при предишния — във водата. Поне няма да му е самотно.

Част от кръвта е попила в тапицерията на багажника. Айюла предлага да я почисти, но аз взимам от ръцете й домашно приготвената си смес от една лъжица амоняк и две чаши вода и я изливам върху петното. Не знам с каква техника разполагат следователите в Лагос, но Айюла не би могла да го почисти толкова добре като мен.