Оинкан Брейтуей
Сестра ми, сериен убиец (56)

Сладолед

Тя се казва Пежу.

Върти се пред кооперацията и щом излизам от портата, веднага ме пресреща. В първия момент не я познавам, но подавам глава през прозореца на колата, за да разбера какво иска.

— Какво направихте с него?

— Моля?

— С Феми. Какво направихте с Феми?

Сега разбирам коя е. Виждала съм я безброй пъти, но в „Инстаграм“. Това е жената, която постоянно пише за него; същата, която се обади на Айюла в „Снапчат“. Отслабнала е много, а хубавите й очи са зачервени. Старая се да запазя хладнокръвие.

— Не мога да ви помогна.

— Не можете или не искате? Моля ви само да разбера какво е станало с него. — Понечвам да продължа, но тя отваря вратата ми. — Най-лошото е неизвестността.

Гласът й секва. Аз изключвам двигателя и слизам от колата.

— Съжалявам, но…

— Някои казват, че сигурно се е вдигнал и е напуснал страната, но той не би направил такова нещо, не би ни оставил да се тревожим така… Ако знаехме…

Изпитвам силен порив да й призная всичко, да й разкажа какво е станало с брат й, за да не се измъчва цял живот с въпроси. Дори подреждам думите в главата си: „Съжалявам, сестра ми го намушка в гърба, а аз реших да го хвърлим във водата“. Мисля си как ще прозвучи. И какво ще стане след това.

— Вижте, аз наистина…

— Пежу?

Пежу рязко вдига глава и вижда сестра ми, която се задава по алеята.

— Какво правиш тук? — пита Айюла.

— Ти си го видяла последна. Знам, че има нещо, което криеш от мен. Кажи ми какво стана с брат ми.

Айюла е облечена с гащеризон — не познавам друг човек, който може да си го позволи — и ближе сладолед, вероятно от будката зад ъгъла. Спира не защото е трогната от думите на Пежу, а защото знае, че така е възпитано в присъствието на скърбящ човек. Една неделя следобед отделих три часа, за да й разясня тази част от етикецията.

— Мислиш, че е… мъртъв? — пита Айюла с тих, мек глас.

Пежу заплаква. Като че ли въпросът събаря язовирната стена, която е крепила със сетни сили. Риданията й са дълбоки и силни. Тя си поема въздух и цялото й тяло се разтърсва. Айюла близва още веднъж от сладоледа, а със свободната си ръка придърпва Пежу в прегръдка и потрива гърба й.

— Всичко ще се оправи. Накрая всичко ще се оправи — шепне тихо тя.

Има ли значение откъде идва утехата за Пежу? Стореното — сторено. Има ли значение, че единственият човек, който говори искрено за възможността брат й да е мъртъв, е самата му убийца? Пежу трябва да се избави от смазващото бреме на надеждата, че Феми е още жив, а никой друг, освен сестра ми, не е готов да й помогне.

Айюла продължава да потупва Пежу по гърба и примирено гледа как сладоледът, който вече не може да ближе, капе ли, капе по асфалта.