Марк Хименес
Делото срещу Уилям (6)

Глава 5

— Уважаеми дами и господа, членове на съда, през последните две седмици станахте свидетели на нещо, което не бива да се случва в Америка — политическо преследване. На едно политически мотивирано дело, водено от политически обвързан областен прокурор.

Господин Доркин, областният прокурор на Травис Каунти, отчаяно се стремеше към мястото в Сената на САЩ, което в момента заемаше Марта Джо Рамзи. Господин Доркин, вечният демократ, потърси подкрепа за кампания, ръководена от водещите демократи в Тексас. Но нещата не се получиха. Ето защо той измисли отмъщение — не срещу другарите си демократи, а срещу своя съперник републиканец. Доркин предостави скалъпените си обвинения на два съдебни състава, но и двата отказаха да работят с него. Но както се казва, при третия опит го споходи късмет — следващият състав прие. Най-накрая успя да заведе дело.

— Четири обвинения в служебни злоупотреби, углавни престъпления от втора степен. Той твърди, че сенатор Рамзи, докато е била на поста министър, е използвала служители да вършат нейна лична, както и политическа работа, а после им е наредила да унищожат всички доказателства за това.

Еха, това звучи сериозно, нали? Корумпиран политик в Тексас. Вече сме виждали неколцина такива, нали? Знаем за политици, които са плащали на проститутки с държавни пари. Които са използвали връзките си за изгодни сделки със стоки и земи. Които дори са ограбвали социални фондове. Та, какво е точно престъплението, което сенатор Рамзи е извършила?

Нареждала е на секретарката си да пише благодарствени писма.

Двама от съдебните заседатели се спогледаха. Сенатор Рамзи се ползваше с широко одобрение в Тексас. Всяка сутрин на път за залата на Областния съд в Травис Каунти тя беше давала интервюта на цялата тълпа журналисти, усмихваше се пред камерите, раздаваше автографи и се снимаше със своите избиратели. По телевизията приличаше на майка от едно предаване, което Франк беше гледал като дете — „Оставете на Бийвър“. Дали би нарушила целенасочено закона? Франк не смяташе така. Нито съдебните заседатели.

— Заради някакви благодарствени писма? И сега тя — сенатор от Тексас, стои пред вас, обвинена от завистлив ищец. Г-н Доркин иска да я изпратите в затвора заради благодарствени писма. Да излежава дни наред с убийци, изнасилвачи и наркобарони. Заради благодарствени писма…

Франк Тъкър посочи към областния прокурор.

— Той ви е загубил времето и парите в търсене на отмъщение срещу своя опонент. Той е некадърен политик, който си изкарва яда върху един невинен ответник. Той е като училищен хулиган, който използва силата си, за да нагруби съученик. Дами и господа съдебни заседатели, като американски граждани вие сте в ролята на съучениците на сенатора. Ще стоите ли безучастно, докато гледате как нападат ваш приятел? Или ще се противопоставите на хулигана?

* * *

Съдия Харолд Рууни разпореди делото „Щатът Тексас срещу Марта Джо Рамзи“ да се гледа в 11 часа. След като съдебните заседатели напуснаха залата в центъра на Остин, съдията се обърна към останалите:

— Това ще отнеме време, господа. Вероятно ще решим най-рано в четвъртък.

След това се обърна към адвоката на ответника:

— Франк, ако искаш да се прибереш в Хюстън, ще задържа произнасянето на присъдата, докато се върнеш. Сенаторът трябва да остане в Тексас.

— Благодаря, Харолд.

Франк усети как очите на областния прокурор мислено пробиват дупки в черепа му. С Дик Доркин преди двадесет години бяха състуденти в правния факултет. Франк беше завършил като първенец на випуска, а Дик — на двеста тридесет и трето място от общо 400 души. Франк работеше за голяма компания в Хюстън, а Дик — за прокуратурата. Франк беше добър адвокат, а Дик — добър политик. Двадесет години по-късно Франк беше партньор в компания, а Дик беше избран за областен прокурор на Травис Каунти. Носеше се слух, че след като не е успял да стане сенатор, той е хвърлил око на резиденцията на губернатора, което беше само на няколко пресечки от съдебната зала. Едно шумно дело би съкратило пътя му дотам.

Дик Доркин беше съперник на Франк в училище, но така и не се разбра защо. Днес Франк Тъкър стана негов враг завинаги. Но именно така трябваше да постъпва един адвокат, когато невинен човек можеше да загуби свободата си. Един адвокат трябваше да се бори за своя клиент дори ако това означаваше да си създаде врагове.

— Е, Франк — каза съдията, — чувам, че синът ти е най-добрият футболист в Хюстън.

— Той е на дванадесет.

— И само шест години го делят от „Лонгхорнс“.

Съдията също бе завършил право в Университета на Тексас.

— Е, има време…

— Извинете ме, съдия Рууни.

Приставът се бе приближил.

— Да?

— Заседателите са взели решение.

— Стигнали са до присъда? — Той погледна часовника. Беше 11 часа и деветнадесет минути. — Само за петнадесет минути?

Приставът сви рамене.

— Да, сър.

Съдията погледна към защитата. Сви вежди. Обърна се към пристава.

— Е, нека влязат.

Съдебните заседатели оправдаха сенатора по всички обвинения.