Марк Хименес
Делото срещу Уилям (15)

Глава 14

Шест месеца по-късно мобилният телефон на Франк иззвъня. Той вдигна.

— Господин Тъкър, съдебният служител е. В задръстване ли сте? Съдията и съдебните заседатели ви очакват.

— Трафикът е лош. Тъкмо спрях на паркинга. Качвам се веднага.

Франк отвъртя капачката на половинлитрова бутилка „Джим Бийм“ и изпи голяма глътка. Завинти капачката, грабна куфарчето си и излезе от джипа форд „Експедишън“.

Почти две години преди това пазарът на рискови ипотечни кредити се беше сринал. След една година негов клиент беше подведен под отговорност от федерални съдебни заседатели за ипотечна измама. Защото беше правил точно това, което федералното правителство е искало от него да прави — да дава заеми за покупка на жилище. Да крепи пазара на недвижими имоти, икономиката. Лесните пари поддържаха националната икономика оживена, даваха работа на хората и осигуряваха растежа на фондовата борса. Лесните пари бяха добри за Америка.

Но когато пазарът се срине, някой трябва да бъде наказан.

Политиците — наркобароните на лесните пари, никога не биват наказвани. Ипотечните брокери — уличните дилъри, които реализират лесните пари, точно те понасят наказанието. Клиентът му беше отпускал ипотечни кредити, гарантирани от американското правителство, едва ли не на всеки, който диша. Приходи, които да покриват ипотеката, не бяха задължителни. Банкерите от Уолстрийт бяха групирали ипотеките в продаваеми ценни книжа и ги бяха продали на взаимни и на пенсионни фондове, на чужденци, на всеки глупак, когото бяха успели да примамят. Никой не се оплакваше, докато цените на недвижимите имоти растяха. Но, разбира се, това, което нараства, може и да спада.

Пазарът на жилищни имоти се срина.

Политиците посочиха за виновни големите банки, преди избирателите да са посочили тях самите. Но правителството спаси банкерите от Уолстрийт и после подведе под отговорност брокерите. Включително клиента на Франк. Съдебният процес беше продължил две седмици. И сега съдът даваше присъда. Франк беше закъснял. Втурна се в съдебната зала на федералната сграда в центъра на Хюстън. Мина бързо по централната пътека и седна на масата на защитата. Съдията не беше доволен. Кимна към съдебния пристав. Той излезе и после се върна със съдебните заседатели.

Съдът оправда клиента на Франк по всички обвинения.

След като съдът беше разпуснат и съдебната зала — изпразнена, съдията направи жест към Франк да се приближи. Франк отиде до него.

— Още една оправдателна присъда, Франк. Поздравления.

— Благодаря, Мелвин.

Съдията помириса въздуха или по-точно дъха на Франк. В бързината беше забравил да използва спрея за уста след последната глътка „Джим Бийм“.

— Франк, пил ли си тази сутрин?

Както повечето алкохолици, които не знаят, че са алкохолици, той се опита да го обърне на шега.

— По дяволите, Мелвин! Пия всяка сутрин.

— Ти беше пиян по време на този процес?!

Франк сви рамене.

— Все пак го спечелих.

— Спечели го, но не както обикновено. Никога преди не си правил грешки, Франк, а този път направи много. Спечели само защото обвинението направи повече.

Съдията се вгледа във Франк Тъкър. Беше напълнял. Беше се зачервил от уискито. Не беше вече човекът и адвокатът, когото някога познаваше.

— Франк, какво по дяволите се е случило с теб?

— Едно момиче умря.

Мелвин въздъхна.

— Прочетох за това. Франк, не е твоя грешка. Такава ти е работата. Клиентът ти може и да е виновен. — Изражението на съдията стана критично. — Франк, появявайки се във федерален съд пиян, ти мина границата. Имаш нужда от помощ. А клиентите ти имат нужда от трезвен адвокат, въпреки факта че дори и пиян си по-добър от повечето адвокати, когато са трезви. Нямам избор. Трябва да докладвам за теб на адвокатската колегия.

— Мелвин, моля те…

— Франк, ще ти отнемат адвокатския лиценз.