Марк Хименес
Делото срещу Уилям (43)

Глава 42

„След точно шест дни синът ми ще се изправи в съда и ще пледира «виновен» по престъпление, което не е извършил, защото се страхува да не получи смъртна присъда. Веднъж стори ли го, няма връщане назад. Свършено е с живота му. Няма да допуснем това да се случи“ — това си мислеше Франк.

Уилям Тъкър щеше да пледира „виновен“. Невинните постъпват така. Много по-често, отколкото хората могат да си представят, защото борбата с прокурор, разполагащ с неограничени възможности и желаещ да те изпрати в затвора, е страшна и струва много. Малко са хората, които могат да си го позволят. През 2002 година Браян Банкс, популярен 17-годишен гимназиален футболист със стипендия от Университета на Южна Калифорния и мечти за кариера в НФЛ, беше несправедливо обвинен за изнасилване от съученичка. Тя твърдеше, че е била нападната в района на гимназията. Той беше невинен, но адвокатката му го посъветва да пледира „виновен“. „Ти си едър чернокож“, каза му тя. „Журито ще те осъди.“ Грозеше го присъда от четиресет години. Затова пледира „виновен“ и получи пет години. Обвинителката му осъди гимназията и спечели обезщетение от 1.5 милиона долара. Четири години след като освободиха Браян от затвора, тя се свърза с него чрез Фейсбук и поиска среща. Браян записа видео на срещата — тя признаваше, че е излъгала, за да осъди училището.

Такива неща се случват.

Франк не можеше да допусне да се случи и на сина му.

Беше десет сутринта и екипът на защитата се беше събрал на задната веранда. Пиеха силно кафе и правеха мозъчни атаки с малкото мозъчни клетки, които алкохолът не беше успял да убие.

— Вижте, знам, че смятате Уилям за виновен, но…

— Невинен е — каза Дуейн.

Франк погледна бившето ченге, пушещо огромна пура.

— Променил си мнението си?

— Да.

— Защо?

— На касетата със записа от неговата стая се вижда, че Уилям се прибира в 1:38, но всъщност е било 00:38 ч. Не са върнали времето с час назад предишната седмица.

— Откъде знаеш?

— Проверих в компанията, която отговаря за охраната в общежитието.

— И те ти казаха? Просто ей така?

— Казаха го на детектив Джентри от отдел „Убийства“ в Хюстън. Франк, онази нощ Уилям се е прибрал в 00:38 ч. Това означава, че я е убил в центъра в полунощ, върнал се е в бара и е повръщал и тогава се е прибрал в общежитието. И всичко това е станало за тридесет минути? Той е невинен.

— Точно така е — каза Чико.

Франк се обърна към Чико Дуран. Той пушеше трева.

— И ти ли? Защо промени мнението си?

— Заради социалните медии. Децата се снимат — себе си, телата си, за да ги покажат на света. Не ме питай защо, но го правят. Ако някога хвана момичетата си да пишат секс съобщения, ще… — Спря се. — Е, както и да е. Дий Дий Дънстън го е направила онази нощ, но с телефона на Уилям. Не е снимал той. Тя е била.

Той показа снимката на Дий Дий от телефона на Уилям.

— Виж, ръката й е протегната. Тя сама се е снимала. Не е излъгал. Той е невинен, Франк.

— Дуейн, Чико… благодаря ви, момчета. Но остава кръвта.

— Мисля, че тук мога да помогна аз — каза Чък.

— Как?

Чък въздъхна.

— Отдавна трябваше да събера две и две — разбира се, обикновено получавам пет, но нали знаеш, Франк, напоследък не мога да мисля заради всичките сътресения, а и уискито не помага особено да си изясня съзнанието и…

— Чък, концентрирай се.

— А, да. Е, както и да е. Има едно хлапе в миниспорта, казва се Джорджи…

— Джорджи?

— Децата са петгодишни. Всички се казват Пийти или Боби, или Джими, или Джорджи. Както и да е. Той е хемофилик. При всяка игра кърви. Имам предвид, че малкият загубеняк пада на тревата и се разкървавява. Трябва да искам таймаут, да го изпратя на страничната линия, да го превържа, така че кръвта да не се разнесе по друго дете и разбира се, майка му изпада в истерия. Детските групи са като шибана зоологическа градина.

— Какво общо има Джорджи с Уилям?

— Виж този мач.

Чък бе гледал записа на мача сто пъти. Той обърна лаптопа, за да могат и останалите да гледат видеото.

— Гледал съм го повече пъти, отколкото мога да преброя. И всеки път се вглеждам в страничната линия, а не в полето.

— Не думай, Шерлок — каза Дуейн. — Дий Дий е на страничната линия. Тя е била мажоретка, не състезател. Не е на полето.

— Но кръвта на Уилям е.

— Какво? — попита Франк.

— Наблюдавай играта. Грозна е, Уилям играе ужасно. Баща му се е появил пиян, изложил се е преди мача.

— О, това обяснява нещата.

Чък натисна мишката и видеото спря. На екрана Уилям се наведе назад, за да подаде, после се отдели от покета^[1] и се втурна. Тримата лайнбекъри на „Тек“ се приближиха. Чък спря видеото и приближи.

— Така. Погледнете внимателно. Ръцете и на четиримата са голи. Ръкавите на фланелките им са изрязани високо. Такава е модата в днешно време — за да си показват мускулите. И видимо няма кръв по никой от тях.

Той пусна видеото. Играчите на „Тек“ яростно се опитваха да отнемат топката отдолу и отгоре и го повалиха на тревата. Уилям се изправи, като че ли не беше усетил бруталната атака. Чък спря в периферията.

— Вижте.

Той натисна мишката няколко пъти и приближи до лявото рамо на Уилям.

— Вижте левия му лакът, той кърви — каза Чък.

По ръката на Уилям се стичаше кръв.

— Когато го видях в болницата след мача — каза Франк, — левият му лакът беше превързан. Каза, че имал няколко шева.

— Гадна контузия — каза Чък. — Сигурно протектор за уста го е ударил по костта, пукнал е капиляри, те кървят ужасно. Веднъж ме одраскаха по челото и изглеждах като прострелян.

Чък пусна видеото отново. Уилям се втурна обратно и застана от страната на топката на своя отбор и извика за старт от началната линия, без да се опира на другите. Времето минаваше, играта се развиваше с бясна скорост, играчи в атака и защита тичаха навън и навътре по игрището, а реферите бягаха наоколо в крачка с тях.

— Защо реферите не поискаха таймаут, за да го превържат? — попита Чико.

— Трябваше да го направят. Ами ако има СПИН? — Чък сви рамене. — Предполагам, че не са забелязали в целия хаос. Това е в края на играта, Уилям изпълнява двуминутна атака, опитвайки се да спечели точка. Всичко се случва светкавично. Само след няколко разигравания той получава сътресение.

На екрана Уилям отново се наведе, за да подаде, и се затича. Същите трима лайнбекъри се скупчиха върху него, точно преди да го свалят, Чък натисна пауза и приближи играчите на „Тек“.

— Ръцете им са чисти — каза той.

Той пусна записа. Свалиха Уилям, а после се изправиха на крака. Чък отново спря видеото и приближи един от играчите на „Тек“, номер 52.

— Сега има кръв по ръцете.

Чък отново пусна записа. Номер 52 се втурна и скочи във въздуха, където бе посрещнат от номер 55, направиха въздушен поздрав — рамо в рамо, ръка в ръка. Той повтори жеста с номер 51. Чък пусна записа и приближи единия от играчите.

— Сега и тримата имат кръв по ръцете.

— Кръвта на Уилям?

— Никой друг нямаше кръв преди атаката.

— Прехвърляне на следствени доказателства — каза Дуейн. — Случва се. А на разследващите не е нужна много кръв, за да се сдобият с неговото ДНК. Ето защо ги наричат следствени доказателства.

— Добро мислене, Чък.

Франк вдигна юмрук към Чък за поздрав.

— Благодаря, Франк.

— Не искам да провалям купона — каза Били Джийн, — но нямаше ли да забележат кръвта по себе си?

— Гадост — извика Чък. — Когато играех, бяхме целите в кръв, слюнка, повръщано, урина, остатъци от тютюн. Боже, веднъж имах лайно по себе си, не беше мое. Това е футбол. Мръсна игра.

— Добре — отвърна Били Джийн. — Значи теорията ти е, че кръвта на Уилям е попаднала от него на номер 52, от номер 52 — на номер 55, от номер 55 — на номер 51? И след това от един от тях — на Дий Дий Дънстън?

Чък сви рамене.

— Имаш ли по-добра идея?

— Не. Тази всъщност не е чак толкова лоша. Помня веднъж, докато бях стриптийзьорка как един тип — някакъв сдухан младеж — се протегна с двадесетдоларова банкнота… никога не ги оставят на сцената, винаги искат да я пъхнат в прашките ми, за да ме опипат. Леко се наведох, за да стигне прашките ми — и тя показа как издава десния си крак напред и приклекна. — И той пъхна банкнотата и плъзна ръка по крака ми, остави потна следа по цялото ми бедро. Сдуханите винаги се потяха. Усещах потта им и я виждах да блести на светлината от прожектора. Помислих си: „отврат“.

— Това… червените ти прашки със захаросаната ябълка ли бяха? — попита Чък.

— Потен ли си?

— Е, на крайбрежието сме.

— Декември е.

Тя поклати глава.

— Значи този негодник е оставил ДНК-то си по мен просто ей така?

— Да — отговори Чък. — А кръвта се предава още по-лесно, защото е лепкава и засъхва по кожата.

— Но аз се къпех след представленията. Боже, претърквах си кожата, за да измия тези бацили — каза Били Джийн. — Играчите не са ли се изкъпали след това, не са ли измили кръвта?

Чък сви рамене.

— Може би да. Може би не. Те са лайнбекъри. Слабо опитомени диви животни.

Те се взряха в замръзналите образи на тримата играчи на „Тек“ на екрана.

— Това е — каза Франк. — Така кръвта е попаднала на мъртвото момиче.

— Това означава…

— Един от тези играчи е убил Дий Дий Дънстън.

 

 

— Момчета, ще тръгнете по следите на тримата играчи ли? — попита Били Джийн.

Те стояха до колата й на пътя. Тя се връщаше в Остин, а те щяха да пътуват до Лъбък.

— Това е единствената ни надежда. Единствената надежда на Уилям.

— Внимавай, Франк. Ако някой от тях е убил Дий Дий, той би убил отново, за да се спаси от затвора.

— Истината е, че моят живот не струва кой знае колко. Животът на сина ми струва много повече.

— Животът ти струва много за мен.

 

 

— Джон Смит, Даръл Джаксън и Бо Кантрел — каза Чико. — Потърсих списъците оттогава. Тези са играчите. Смит е бил второкурсник, а Джаксън и Кантрел — завършващи.

— Трябва да ги намерим — каза Франк. — Бързо. Откъде започваме?

— Лъбък.

— Това са девет часа път — каза Дуейн.

— Няма време за шофиране. Трябва да летим.

— Четири самолетни билета? Изхарчихме всички пари от продадените футболни топки с автографи.

— Трябва да продадем нещо друго чрез eBay.

— Какво?

— Друга топка.

— Имам една — каза Чък.

Той подхвърли топката.

— Не струва нищо без подписа на Уилям.

— Подай насам — каза Чико.

Той отвори лаптопа на Уилям и върна близкия кадър на снимката с подписа му на топката, която бяха качили в eBay. После протегна отворена длан към Дуейн както хирург към медицинска сестра в операционната.

— Маркер.

Дуейн постави маркера в ръката на Чико. Той разгледа снимката и се подписа на топката: „Уилям Тъкър“. Той им подаде топката, за да я разгледат. Сравниха фалшификата с оригинала.

— Добре е — каза Чък. — Получи се.

— Фалшифицира подписа на сина ми?

— Франк, фалшифицирал съм подписи на покойници, на документи за медицинските служби. Това е просто шибан футбол.

— И сега ще продадем футболна топка с фалшифициран автограф по eBay. Това е измама.

Чико го изгледа.

— Аз съм бивш престъпник, Франк. Ще го преживея.

Два часа по-късно те продадоха топката за 7500 долара. Очевидно новината, че Уилям Тъкър ще пледира „виновен“ за изнасилване и убийство на колежанка направи топката още по-ценна. Това може да стане единствено в Америка.