Марк Хименес
Делото срещу Уилям (40)

Глава 39

Били Джийн пристигна в къщата на плажа рано в неделя сутринта.

Тя се обади, за да предупреди Франк, че ще идва, но дойде ден по-рано. Той все още се къпеше в морето, когато тя паркира на пътя над плажа. Това го изправи пред нещо като дилема: той можеше да изтича до къщата, за да се облече или да се надява тя да прояви чувство за хумор към голотата му. Водата в края на ноември беше студена.

Но Били Джийн избра трети вариант. След като прецени ситуацията, тя взе мъдрото решение да се разходи по плажа с Ръсти. Когато се върна, Франк беше облечен и готов да тръгнат. Те тръгнаха към Остин, за да видят сина му. Щяха да молят Уилям Тъкър да не се признава за виновен.

— Ти карай — каза Били Джийн, — аз карах три часа дотук.

Франк седна зад волана на червения мустанг с черни кожени седалки и шестстепенен скоростен лост. Почувства се, като че ли се беше върнал в гимназията и гледаше Стийв Маккуин в „Булит“ в автокиното заедно с Мери Катрин Паркър, неговата тогавашна любима. Кога минаха трийсет и седем години? Беше чул, че Мери Катрин имала седем деца.

Франк караше мустанга по магистралата, гюрукът беше свален, а до него седеше красива жена.

Харесваше му Били Джийн Крофърд да бъде до него. Но той беше алкохолик на петдесет и пет, а тя беше на четиресет и не пиеше. Тя беше десетка, той беше петица. Франк погледна към нея. Бризът отвяваше косата й назад, лицето й сияеше от слънцето. Тя изглеждаше много по-млада от него. Той се погледна в огледалото за обратно виждане — плажната шапка, слънчевите очила, бръчките около очите… Слънцето подчертаваше загрубялата му кожа. Един възрастен мъж в компанията на по-млада жена.

— Имам чувството, че съм в реклама за виагра — каза той.

Младата жена се засмя.

— Не си чак толкова стар. — Тя се пресегна към задната седалка и извади един компактдиск. — Имам „Имеджин Драгънс“, „Уан Дайрекшън“, „Лорд“^[1]…

— Имаш ли „Маршал Тъкър“9?

[ „Маршъл Тъкър“ (Marshall Tucker Band) — американска рок група от 70-те години. — Бел.ред.]

— Кой?

— „Бакман Търнър Овърдрайв“^[2].

— Кой?

— А „Голдън Иърингс“^[3]?

Тя го погледна втренчено.

— На колко години си?

— На петдесет и пет.

— По дяволите, ти си стар. Но не твърде стар. — Тя отново се засмя.

— Чувствам се прекалено стар.

Тя се намръщи.

— Имаш ли нужда от виагра?

— Честно казано, не знам.

— Толкова отдавна ли беше?

— И още как.

— Когато правех стриптийз, по-възрастните мъже седяха до сцената. Те не се държаха като мръсници. Мръсници бяха младите. По-възрастните просто бяха самотни. Точно както баща ми, когато мама умря, само че той не ходеше по стриптийз барове. Поне аз така мисля. Както и да е, възрастните никога не се опитваха да ме докосват. Просто ми даваха бакшиш и аз им се усмихвах. Това не е ли тъжно, да даваш бакшиш на една стриптийзьорка, само за да ти се усмихне? Те не търсеха секс, а само да си поговорят с някого. Винаги съм се чудила как са стигнали дотам, до този момент в живота, в който седиш сам и гледаш как една жена се съблича. Не искам и ти да стигнеш до там, Франк.

— Няма да стане. Не мога да си позволя да давам бакшиш на стриптийзьорки.

— Не трябва да оставаш сам, Франк.

— Няма опашка от жени пред вратата ми напоследък.

— Мислил ли си пак да имаш жена в живота си?

— Вече не. Когато един мъж се ожени за грешната жена, която не го обича, той никога не може да се възстанови.

— Защо не?

— Защото, когато имаш и деца, техният живот става по-важен от твоя.

— Аз също се омъжих за грешния човек, но се възстанових.

— Но ти имаш дъщеря си. А на мъжете не им дават децата. Така че един човек, който обича децата си, жертва личните чувства в името на любовта си към тях. За да бъде с тях.

— Ти остана със съпругата си заради децата?

Франк кимна.

— Не знаех, че мъжете правят така.

— Аз направих така.

— Децата ти вече са големи, Франк. Не трябва да се жертваш повече.

— Твърде стар съм за любов.

— Ти си на петдесет и пет, Франк. Не си умрял още.

— Чувствам се като умрял.

— Може би просто имаш нужда от летящ старт. Знаеш ли, Франк, аз не съм правила секс толкова отдавна, че чак не помня. Но все още мисля за това. И все още го искам. Ти искаш ли секс, Франк?

— Не.

— Искаш да изкараш остатъка от живота си без секс.

— Не.

— Не мога да разбера.

— Аз не искам секс. Аз искам да правя любов. Поне веднъж, преди да умра, искам да бъда с жена, която обичам и която ме обича. Това искам.

Усети, че тя го изпива с поглед от съседната седалка.

— Може би мога да помогна — каза тя.

— Аз съм твърде стар за теб, Били Джийн.

— Ако бях на тридесет и исках деца, може би. Но ние и двамата имаме деца. Те вече са големи. Останалата част от живота ни е за нас самите, Франк. Ние решаваме как да изживеем живота си. И с кого. Аз не искам млад мъж. Искам мъж, който е достатъчно зрял, за да е надживял всякакви глупости. Който е достатъчно мъдър, за да цени живота, и е достатъчно възрастен, за да цени любовта. И мен. Аз съм добра жена, Франк. Имам нужда от добър мъж.

— Повечето жени на твоята възраст все още чакат да дойде да ги вземе чаровният принц и да направи живота им съвършен.

— Отдавна не съм на шестнадесет, влюбена в приказен герой. Не търся чаровния принц, а и не искам мъж, който си мисли, че е чаровният принц. Аз искам истински мъж. Един наистина добър човек. Какъвто си ти.

— Ти си красива жена, Били Джийн. Един добър мъж ще бъде ли достатъчно добър за теб?

— Да, ще бъде. Ти ще бъдеш. Аз имам това, от което ти се нуждаеш, и ти имаш това, от което аз се нуждая.

— И какво е то?

— Любов.

— Били Джийн…

— Ще чакам пред вратата ти, Франк.

 

 

— Ти си единственият ми син. Обичам те. Бих сменил мястото си с теб, ако можех. Бих се изправил пред съда вместо теб, бих отишъл в затвора вместо теб, бих умрял от иглата вместо теб. Бих го направил заради теб. Но не мога. Сине, изправиш ли се веднъж пред съда и заявиш ли, че си убил Дий Дий Дънстън…

— Това ли трябва да направя?

— Да. Това. Да пледираш, че си виновен означава точно това — да се изправиш пред съда и да признаеш вината си. Трябва да кажеш: „Да, аз убих Дий Дий Дънстън“. И произнесеш ли веднъж тези думи, Уилям, животът ти никога няма да бъде същия. Ти винаги ще си един признал вината си убиец. Никога няма да можеш да изчистиш името си. Никой няма да повярва, че си се признал за виновен, само за да избегнеш смъртното наказание.

— Ти самият го казваш, затворите са пълни с невинни хора. Аз не искам да бъда един от тях.

— Ти си невинен, Уилям. Знам това. Вярвам ти. Бори се. Не се предавай.

— Но Скоти казва, че ще изляза най-много след две години, че ще бъда свободен.

— Сине, ако признаеш, че си убил Дий Дий, никога няма да бъдеш свободен. Винаги ще си в този затвор.

— Но Скоти вярва…

— Той вярва ли, че си невинен?

— Не.

— А аз вярвам.

— Защо?

— Защото ти си мой син. Защото ти си част от мен. Защото съм те гледал от деня, в който си роден. Защото знам, че не си способен да нараниш някого.

— Но моят агент казва, че все още ще мога да играя с топката, когато изляза.

— Уилям, не става въпрос за футбола.

— Това е моят живот.

— Не е. Да докажеш, че си невинен, това е твоят живот.

— Как? Как мога да докажа, че съм невинен? Всички доказателства сочат, че съм виновен. По дяволите, дори не мога да си спомня онзи ден. А може би съм виновен?

— Не, не си. Ти никога не би могъл да нараниш някого. Ти си едър и силен, но сърцето ти е меко и нежно. Това не се е променило, Уилям.

— Не знам.

— Уилям, моля те вярвай в правосъдието. Вярвай в себе си. Вярвай в мен.

— Отново ли си започнал да пиеш?

— Да.

— Защо?

— Защото ти отказа да те защитавам.

— Съжалявам.

— Мога да спра пиенето отново. Само не се признавай за виновен.

Синът му се отпусна на стола. Стисна зъби. Той се бореше с чувствата си. И загуби. После и Франк загуби. Той искаше да прегърне сина си. Да го задържи в обятията си. Да оправи нещата. Искаше отново да обгърне с ръце сина си. Уилям долепи едрата си длан на стъклото от негова страна. Франк сложи своята, така че да съвпада с дланта на сина му.

— Спаси ме, татко.

Били Джийн избърса очите си. Може би все пак имаше надежда за Уилям Тъкър.

— Отново сме в играта — каза баща му.

— Не и докато не се откаже от услугите на Скоти Рейнс.

— Той ще го направи. Ние просто трябва да намерим убиеца преди следващия понеделник.

— Нямаме много време.

Те излязоха от затвора и се отправиха към градската й къща в северен Остин. Вечеряха и пиха чай с лед. След вечеря седнаха на задната тераса, в далечината на хоризонта блестяха светлините на града, а високата триста фута часовникова кула на Тексаския университет беше обляна в оранжева светлина. Говореха за децата, за погрешните бракове, за избора, който бяха направили в живота си и за избора, който бяха искали да направят. Били Джийн стана да донесе още чай, но се спря. Наведе се и целуна Франк.

— Отвори вратата, Франк.

Беше моментът да разбере, че той не се нуждае от виагра.