Марк Хименес
Делото срещу Уилям (50)

Глава 49

Дий Дий Дънстън седеше на дългия бар в „Дизи Рустър“. Беше доста пияна. Голяма длан се стовари върху ръката й.

— Хайде да танцуваме, Дий Дий.

Тя се обърна и застана срещу Бо Кантрел. Той имаше матово лице, тъмни очи. Беше в мрачно настроение. Беше грозен и вонеше. Тя се отдръпна заради миризмата на тялото му.

— Изкъпа ли се след мача, Бо? Събота вечер е.

Тя се освободи от ръката му и му обърна гръб. Бо изрази недоволство по типичния за него начин.

— Да ти го начукам, Дий Дий.

— Само в сънищата ти, задник такъв — каза тя през рамо.

Дий Дий си поръча още една бира. Отново някой я сграбчи, тя се обърна, за да изгони Бо Кантрел, но се вторачи в най-сините очи, които бе виждала някога.

Краката й омекнаха.

Беше израснала в ранчо, където нямаше особен социален живот. Когато пристигна в Лъбък, тя се запозна с разюздани момичета и момчета. Повечето бяха от провинцията — за пръв път бяха далеч от семейното ранчо и фермите и бяха готови да вилнеят. Танци. Пиене. Чукане. Всички се чукаха като зайци. Девствеността на Дий Дий продължи само още седмица. Тя обичаше секса. Секс на закрито. Секс на открито. Див секс. Секс. По всяко време. Но само със спортисти. С популярни спортисти. Точно като този със сините очи пред нея.

— Здравей, скъпа. Казвам се Уилям Тъкър.

Тя го погледна по възможно най-предизвикателния начин и отвърна: „Аз съм Дий Дий“.

Но той се обърна към барманката, за да поръча. Уличницата зад бара носеше червен копринен корсет, колан за жартиери и черни чорапи. Тя го погледна съблазнително и изгука: „Здравей, Уилям“. Дий Дий усети прилив на ревност. Бореше се с желанието си да удуши тази кучка. Никой нямаше да й отнеме Уилям Тъкър. Тя забеляза мобилния му в джоба на ризата, взе го и записа телефонния си номер. След това включи камерата и вдигна телефона, за да си направи секси селфи. Той се обърна към нея. Тя пъхна телефона в джоба му.

— Оставих ти номера си и снимка, за да не ме забравиш.

Той беше сериозен.

— Как се казваше?

Барманката чу и се засмя. Дий Дий я погледна така, сякаш искаше да я убие. Всъщност именно това искаше. Но се усмихна на Уилям Тъкър.

— Дий Дий.

— А, да.

— Ето ти бирата, Уилям — каза барманката, която приличаше на уличница.

Когато Уилям се обърна към нея за бирата, тя погледна нагло. Мажоретката сви юмруци, но барманката уличница не знаеше, че Дий Дий Дънстън беше кастрирала телета. Тя нямаше да позволи на някаква градска курва да й открадне бика. Така че тя сграбчи Уилям за яката на ризата и го обърна към себе си. Момичето скочи и уви ръце около врата му, крака около кръста му и му подари дълга влажна целувка. Нямаше нужда от следваща покана. Ръцете му сграбчиха стегнатото й дупе и тя остана седнала във въздуха. Той ухаеше свежо и мъжествено, а тя отчаяно го желаеше. Дий Дий отвори едно око, за да провери как реагира кучката зад бара. Барманката се усмихна, поклати глава и се оттегли.

— Боже, вземете си стая — каза Сиси зад тях.

Без да отлепи устни от нейните, Уилям я понесе по малък коридор след тоалетните до една тъмна ниша до задната врата на бара. Той я облегна на стената, а после прокара ръка под стегнатото й бельо, по дупето й, а накрая — между краката й. Пръстите му намериха вагината й. Той вкара пръст в нея, а тя изстена и я обля топлина. Тя го искаше в нея. Ръката й стигна до под кръста му и я пъхна в дънките му, докато го намери. О, боже, той беше готов. Той я желаеше толкова, колкото и тя него.

— Чукай ме, Уилям — промълви тя.

Дочу пиянски мъжки гласове и смях зад тях.

— Разгорещени колежани.

— Човече, снимай ги. Това е Уилям Тъкър. Ще го пуснем в YouTube, ще има милиони гледания.

Очевидно Уилям също ги чу, защото се протегна и отвори задната врата. Нахлу хладен нощен въздух. Той я повдигна с другата си ръка, но нейната все още беше в дънките му. Тя залитна назад и се хвана за ръката му с другата си ръка. Той се дръпна рязко.

— Мамка му, шевовете.

Лявата му ръка бе превързана. Тя се хвана за ризата му, докато той стъпваше навън. Но дали заради хващането на ранената му ръка, или от рязката смяна на температурата, желанието му се охлади, както и ерекцията му. Всичко това му подейства като студена вода. Той я спусна на земята. Но тя знаеше как да му върне желанието отново. Разкопча му дънките, извади го, клекна и го лапна. Момчетата полудяваха, когато правеше така.

— Момент, скъпа — каза Уилям. — Оставих си бирата вътре. Връщам се ей сега.

Той се обърна, закопча се и влезе обратно в бара, без да каже нещо като „благодаря“. Тя започна да се нервира, но беше обзета от възбуда.

— Побързай — каза тя.

Тя си свали бельото и отстъпи встрани. Нямаше смисъл да го кара да се бори със стегнатия спандекс. По дяволите, къде беше той? Реши да не губи инерция, затова се облегна на тухлената стена и прокара ръка надолу между краката си. Знаеше как да се задоволи — нещо, което й се налагаше с каубоите в Лъбък. Усещаше, че е близо до оргазъм, когато чу приближаващи стъпки и видя едър силует в сенките.

— Точно навреме — промълви тя бездиханна, но кой можеше да говори в такъв момент. Искаше й се да вика. — Хайде, Уилям, чукай ме.

В следващия момент усети парене по лицето си от шамар, нанесен от едра ръка. Тя отстъпи назад и усети вкуса на собствената си кръв, но успя да се задържи на крака.

— Шибана кучка! Искаш да те чукат, аз ще те чукам!

Тя позна този глас и тази воня.

— Бо Кантрел!

Той се появи на бледата светлина и тя видя гневното му грозно лице. Той си разкопча панталона и го извади.

— Мамка му, по-добре да използвам гума, че си чукала всички в Тексас. Може да ме заразиш.

Отвори пакет с презервативи и сложи един на възбудения си пенис. Той я приклещи в един ъгъл на задната алея. Не можеше да му избяга. Но можеше и да се бори. Дий Дий Дънстън се беше борила с бикове, мустанги и каубои. Със сигурност можеше да се пребори с този смрадлив блатен плъх. Тя изплю кръв и грабна най-близкия твърд предмет — малка тухла, пристъпи към Бо и я хвърли възможно най-силно към главата му. Той изохка и отстъпи назад, тя профуча край него, но той я сграбчи за косата и я тласна към стената. Удари я отново — този път с юмрук в лицето. Главата й се удари силно в стената, а краката й омекнаха. Дий Дий се опита да остане на крака и да мисли ясно, но усещаше замаяност, а гласа му чуваше някак отдалеч. Тя усети как той я хваща за врата, коляното му разделя краката й, а вонята му я задушава. Болка се разля по тялото й, докато той брутално влизаше в нея. Той блъскаше огромното си здраво тяло в нея, главата й се удряше в тухлената стена и тя усещаше как остава без въздух. Задушаваше се, а ръката му все по-силно стискаше врата й с всяко проникване. Тя искаше да се бори и размахваше ръце, но те сякаш бяха омекнали и нямаше полза. Той все по-силно проникваше в нея. Всеки път, когато я удряше в стената, той стенеше като дива свиня. Дий Дий Дънстън затвори очи от болка. Почувства как се носи нанякъде и след това си спомни майка си, баща си, сестра си и…