Марк Хименес
Делото срещу Уилям (20)

Глава 19

— Е, Франк, преодоля ли проблема с алкохола?

— Не.

На закуска беше изпил ежедневния си шейк от протеин и водка, за да започне деня, после беше пил бира на път от плажа и беше завършил с уиски, преди да се изправи пред окръжния прокурор на окръг Травис. Последният път, когато двамата мъже бяха стояли в една стая, беше в съдебната зала на горния етаж, в същата сграда. Тогава беше прочетена оправдателната присъда по първото дело на Брадли Тод. Франк беше спечелил, но окръжният прокурор беше прав. Знаеше, че вечният му ожесточен съперник в съда нямаше да пропусне да му напомни този факт. Затова беше изпил уискито, преди да се срещне с него.

Дик Доркин седеше зад масивно дървено бюро в офиса си на първия етаж на съдебната палата „Блекуел — Търман“ на ъгъла на Единадесета улица и „Сан Антонио“. Офисът подхождаше на най-влиятелния политик на окръг Травис в Тексас. Той носеше костюм и вратовръзка, но не защото току-що беше излязъл от неделната църковна служба. Франк седеше на стол от другата страна на бюрото, а тримата му приятели бяха заели дивана до стената зад него. След като беше оставил сина си в затвора, Франк беше попитал сержанта за детектива от отдел „Убийства“, който отговаря за случая. Той му беше казал, че случаят вече е изпратен на окръжния прокурор. А окръжният прокурор вече го беше предал на Голямото жури — разширен съдебен състав. И Уилям Тъкър вече беше подведен под отговорност за изнасилване и убийство.

— Е, поне си хванал тен, докато лежиш на плажа.

Франк не беше с костюм и вратовръзка — носеше дънки и тениска. Косата му беше рошава и прекалено дълга за адвокат. Слънчевите му очила висяха на връв около врата му. Нямаше халка на пръста. Но имаше хубав тен.

— Занимавал съм се с тези примадони от спорта и преди, Франк. Прекалено много пъти, както добре знаеш. Те си мислят, че като играят футбол или баскетбол, не трябва да спазват никакви други правила. Но в наказателния кодекс няма изключения за звезди спортисти. Синът ти се е сблъсквал със закона и преди — интоксикация на публично място и оказване на съпротива при арест, шофиране в нетрезво състояние, непристойно поведение…

— Непристойно поведение?

Окръжният прокурор вдигна рамене:

— Ученички, работещи допълнително нощно време на Шеста улица.

— Ученички? Както в „Чикън Ранч“?

През седемдесетте се бяха понесли слухове, че прочутият с лошата си слава бардак „Чикън Ранч“ в Ла Гранде, на шейсет мили югоизточно от Остин, наема студентки от Тексаския университет. От това направиха добър мюзикъл на Бродуей, но в действителност никой не вярваше на слуховете. Очевидно такива слухове бяха плъзнали и за Шеста улица.

— Но той винаги се е отървавал като звезда. Дава няколко автографа, позира за няколко снимки и ченгетата го пускат. Трофеят „Хейсман“ може да ти помогне, когато направиш нещо на пияна глава или от глупост, дори при съпротива при арест. Но не и при изнасилване и убийство.

— Идвам от затвора. Уилям се кълне, че никога не е виждал жертвата, че не се е срещал с нея, че не е правил секс.

— Подсъдимите лъжат, Франк, както добре знаеш.

Франк знаеше, че Дик Доркин ще използва случая на Брадли Тод.

— И че се е прибрал в спалнята преди полунощ, преди времето, когато е настъпила смъртта.

— Внимавай с това, което си мислиш, че знаеш, Франк.

Прокурорът сякаш знаеше нещо.

— Как сте се сдобили с негово ДНК, щом не е правил секс с жертвата?

— Ние не открихме негова сперма, а негова кръв.

— Кръв? По дрехите й?

— По кожата й. Тя се е борила с него. Бяха открити следи по ръцете и бедрата й. ДНК тестът не лъже. Хората лъжат. Той е виновен, Франк.

— Кръвта му не е неоспоримо доказателство за вина.

— Кажи го на съдебните заседатели. И после обясни как неговата кръв се е оказала по тялото й. Има само един начин — пряк физически контакт. Както при изнасилване. И после убийство чрез удушаване.

Окръжният прокурор беше дошъл на работа в неделя заради пресконференция, насрочена за следобеда. Затова беше и навалицата от журналисти на площада. Циркът навън се виждаше на телевизор с плосък екран, монтиран на стената. Арестът на Уилям Тъкър за изнасилване и убийство беше новина. Национална новина. Случаи като този не се появяваха често, затова един политик не можеше да си позволи да пропусне момента да получи малко внимание под светлината на прожекторите. Никой не би искал да попадне между амбициозен политик и новинарска камера.

— Няма сперма, но я е изнасилил.

— Може да е бил с презерватив.

— Колко от изнасилвачите носят презерватив?

— Попитай сина си.

— Той казва, че не използва презервативи.

— О, така ли? Тогава ще прекратя делото.

— Уау, това беше лесно — прозвуча гласът на Чък откъм дивана.

— Той нямаше предвид това — каза му Дуейн. — Нарича се сарказъм.

— Аха.

Окръжният прокурор се изкиска:

— Къде ги намери тези, Франк? При Анонимните алкохолици ли?

— Ние не вярваме в това — каза Чико.

— В алкохолизма ли?

— Не, в анонимността.

Това беше повод окръжният прокурор да се изкиска отново.

— Комедианти.

После се намръщи и посочи Чък.

— Той защо носи топка?

Франк само леко вдигна рамене и попита:

— Няма ли свидетели?

— Единственият свидетел е мъртъв.

— Открили ли са негова кожа под ноктите й?

— Не.

— Слюнка?

Прокурорът поклати глава.

— Всичко, което имате, е неговата кръв?

— Всичко? Тази кръв е повече от достатъчна, за да осъдят сина ти.

Прокурорът се взираше във Франк, докато той осмисли фактите.

Кръвта на Уилям беше по жертвата, но в нея нямаше негова сперма.

— Бих предложил признаване на вината и доживотен затвор.

— Той е невинен — каза Франк. — Случаят ще се разгледа от съдебни заседатели.

Прокурорът взе дистанционното и го насочи към телевизора, за да види цирка навън. Увеличи звука. Интервюираха жена на средна възраст сред тълпа от други жени на средна възраст.

— Гледах всички епизоди от съдебния процес срещу Кейси Антъни^[1].

— Епизоди? — попита репортерът.

— Но това шоу няма да го предават по телевизията, затова дойдохме до студиото.

— Шоу? Студио? Разбирате ли, че става дума за дело за убийство?

— О, да. Този тип шоу е най-доброто.

Окръжният прокурор спря звука и се обърна към Франк:

— Ето ги съдебните ти заседатели, Франк. Искаш ли да оставиш сина си в нейните ръце?

Не. Той не искаше.

— Можем ли да влезем в стаята му?

— Ние? — Прокурорът махна към дивана зад Франк. — Ти и тримата ти палячовци ще разследвате случая?

— Екипът на защитата.

— Това е смешно — каза прокурорът.

— А какво ще кажеш за стаята, Дик?

— Разбира се, защо не. Работете. Детективът претърси стаята му и тя не е мястото на престъплението. А и ти си му баща. Адвокат ли си му?

— Той ще си наеме адвокат.

Окръжният прокурор кимна, сякаш му беше неловко заради Франк. Но Франк знаеше, че не е така.

— Сигурно е трудно, когато знаеш, че собственият ти син не иска да го представляваш?

— Ще се съгласиш ли да се намали гаранцията?

— Той е обвинен в брутално изнасилване и убийство, а ДНК-то му е открито върху жертвата. Не бих могъл да намаля гаранцията и на собствения си син, ако имах син. А и ми предстои преизбиране. Опонентът ми от Републиканската партия ще ме разпъне на кръст. Освен това той може да изнасили и убие и друго момиче, като Брадли Тод.

— Пет милиона е прекалено висока гаранция.

— Става въпрос за убийство. Той има късмет, че изобщо можем да говорим за гаранция.

— Ще говоря със съдията.

— Ти? Имаш предвид адвоката на Уилям. Е, успех тогава! Делото беше дадено на съдия Рууни, а на него също му предстои преизбиране. Няма да позволи на обвинен изнасилвач и убиец да се върне на улицата. Трябва да покаже, че е безпощаден към престъпността, дори тук, в Остин.

Остин беше единственото място с влияние на демократите в иначе изцяло републиканския Тексас. Но дори и либералите се страхуваха, когато трябваше да се решават случаи с тежки престъпления.

— А и Харолд няма да забрави, че ти освободи Брадли Тод под гаранция, защото беше негов адвокат, а както всички знаем, ти защитаваш само невинни. Накара го да изглежда като глупак, Франк.

— Тогава по-добре отдели сина ми от другите затворници, защото иначе няма да има кого да съдиш. Той вече е участвал в сбиване и опонентът ти от Републиканската партия ще има удоволствието да те попита защо заподозрян е бил убит в затвора.

Прокурорът обмисли последиците за политическата си кариера, после кимна:

— Добре. Ще се обадя в затвора и ще накарам да го прехвърлят в самостоятелна килия.

— Искам папката по делото.

— Не съм длъжен да ти я давам.

— Адвокатът на обвиняемия има право на достъп до всички оневиняващи доказателства, с които властите разполагат.

— Вярно е, но ти не си негов адвокат, Франк. Ти дори нямаш адвокатски лиценз в момента.

— Аз съм негов баща.

На четиридесет и пет години Дик Доркин беше нисък, дундест негодник. На петдесет и пет той беше нисък и още по-дундест негодник. Но държеше съдбата на сина на Франк в ръцете си. Затова Франк се опита да се държи приятелски:

— Виж, Дик, знам, че сме имали противоречия, но…

— Противоречия? — Прокурорът се разсмя. — Мразя те в червата, Франк.

— Защото те нарекох „провален политик“ ли? Заради Брадли Тод? Заради сенатора?

— Заради Лиз.

— Лиз? Какво общо има тя с това, по дяволите?

— Тя предпочете теб пред мен.

— Познавал си я тогава? В юридическия факултет?

Той кимна.

— Канил ли си я на среща?

Още едно кимване.

— И тя те отхвърли?

Последва ново кимване. Сякаш още беше шокиран от отказа на Лиз. Франк почти се разсмя на глас. Говореха за нарушаването на естествения ред при мъжете и жените. Дори като млад студент по право, Дик Доркин в най-добрия случай стигаше до две по скалата в класацията на мъжете, като единицата беше нещо като героя от „Бръсначът“^[2]. Нямаше никакъв шанс да си уреди среща с Елизабет Бартън, която беше десетка по скалата — красавицата на Тексаския университет. Но за мъжкото его няма обяснение.

— И така е започнала тази вечна ненавист, в правния факултет? Защото бившата ми жена те е отхвърлила?

— Бившата?

— Тя се разведе с мен и се омъжи за милиардер от петролния бизнес. — Франк се изсмя. — По дяволите, Дик, направил съм ти услуга. Би трябвало да ми благодариш. Тя щеше да те разори.

— Откъде знаеш?

— Това направи с мен.

Прокурорът се взря във Франк през бюрото. След миг въздъхна:

— Добре, Франк. Но намери бързо адвокат на сина си, защото съдията ще назначи служебен защитник. Делото ще се гледа във вторник в 9 сутринта.

— Ще бъда там.

Франк се изправи и тръгна към вратата.

— И Франк…

Той се обърна.

— Опитай да се появиш трезвен.