Марк Хименес
Делото срещу Уилям (52)

Глава 51

Обадиха се на 911. Дуейн чакаше ченгетата в дома на Бо. Чико откри най-близкия „Старбъкс“ по телефона и в 7:30 ч. Франк паркира колата, взета под наем пред кафенето. Слязоха и се втурнаха вътре. Чико ровеше из телефона си.

— Вътре съм. Имам интернет. Какъв е имейлът й?

— Откъде да знам? — попита Франк.

— Спиш с нея.

— Вие знаете?

— Пияници сме, но не сме слепи. Трябва ни имейлът й.

— Подай ми телефона.

Набра номера на Били Джийн.

 

 

Били Джийн Крауфорд караше червения си като карамелизирана ябълка мустанг кабрио по Интерстейт 35 — северно-южната магистрала, която минаваше по средата на Остин. Стоеше на място вече тридесет минути. Трафикът в час пик беше кола до кола, без почти никакво движение. По радиото съобщаваха, че има верижна катастрофа на петнадесета улица. Тя се намираше на четиресет и шеста. Отиваше към съда, за да стане свидетел на една американска трагедия — невинен да пледира виновен. Освен ако баща му не го спасеше. Телефонът й звънна. Погледна кой е — беше Франк. Последният път, когато той се обади, беше от летището на Омаха. Отиваше да открие Бо Кантрел. Тя вдигна.

— Намерихте ли Бо?

— Да.

— Призна ли?

— Да. А после се самоуби.

Франк я осведоми за събитията от сутринта.

— И Чико е записал всичко?

— Да.

— Трябва да покажем записа в съда.

— В Омаха сме. Ти трябва да го занесеш.

— Прати ми го на имейла, ще го видя на айпада.

— Можеш да го направиш от колата си?

— Франк, стегни се. Да, мога. — Тя издиктува имейла си. — Нека Чико го изпрати. Ще ти звънна, след като го изгледам.

Франк затвори.

Тя отвори айпада и зачака. Сърцето й биеше, като че ли току-що беше пробягала традиционните си пет мили около езерото.

Уилям Тъкър е невинен. И баща му ще го докаже.

Радваше се за Уилям, а още повече — за Франк. Сега той можеше да продължи живота си. Може би с нея.

Айпадът звънна. Имаше поща. Отвори имейла и пусна записа. Обади се на Франк.

Франк вдигна.

— Получили го?

— Да. Тъкмо го гледам.

— Гледай пътя.

— Спрели сме. Отпред има катастрофа.

Тя не продума няколко минути, но Франк чу гласа на Бо и изстрела след това.

— Били Джийн, занеси записа в съда — каза Франк.

Били Джийн затвори и погледна часа на таблото — беше 8 и 7 минути. Тя се намираше на четиресет и шеста улица. Съдът се събираше в 9 часа на Единадесета улица. Положението беше лошо. Извади си телефона и се обади в затвора. Когато дежурният служител вдигна, тя се представи и помоли да разговаря с Уилям.

— Спешно е. Аз съм неговия адвокат.

— Не може — отвърна той.

— Защо?

— Първо, според регистъра не вие сте негов адвокат, такъв е Скоти Рейнс. И второ, в момента транспортират Уилям Тъкър към съда.

Служителят затвори без да каже „Дочуване“.

— И трето, ти си задник! — изкрещя Били Джийн по телефона.

 

 

Уилям Тъкър вървеше със ситни стъпки по дългия подземен коридор от затвора към Съдебната палата. Ръцете и краката му бяха с вериги. Двама охранители го придружаваха — всеки от тях от двете му страни. Той не можеше да сдържи сълзите си.

— Ходещ мъртвец — каза единият от охранителите.

Засмяха се в един глас.

 

 

Дик Доркин, областен прокурор на окръг Травис, гледаше през прозореца на офиса си на първия етаж на Съдебната палата. Журналистите се събираха на площадката отпред. Скоро всички тези камери щяха да се насочат към него. Думите му щяха да стигнат до избирателите и той щеше да направи голяма стъпка по пътя си към губернаторското кресло.

Дик Доркин излезе от офиса и се запъти към асансьора. Качи се на третия етаж и се насочи към съдебната зала на съдия Рууни. Влезе така, сякаш залата беше негова. Мина покрай подсъдимата скамейка и се поздрави със Скоти Рейнс. Съдебният пристав го въведе в стаята на съдията.

 

 

Числата на таблото на електронния часовник светеха в червено. Беше 8 часът и 14 минути. Били Джийн набра номера на офиса на съдията и се свърза със секретаря му.

— Аз съм Били Джийн Крауфорд. Трябва да говоря със съдията.

— Той е с областния прокурор и с г-н Рейнс.

— Свържете ме.

Секретарят се изсмя.

— Да не сте от полицията, че да искате да ви свържа със съдията?

— Нареждам ви да предадете на съдията да не допуска Уилям Тъкър да пледира.

— Първо, не работя за вас. Второ, вие не сте му адвокат и трето…

— Вие сте идиот! Уилям Тъкър е невинен!

— Мислех, че днес ще пледира виновен.

— Баща му откри убиеца!

— Къде?

— В Омаха.

— В Омаха? Какво прави в Омаха?

— Какво? Откъде да знам?

— Полицията арестува ли го?

— Мъртъв е.

— Мъртвите не могат да свидетелстват.

— Имаме запис.

— Тогава адвокатът му да донесе записа на съдията.

— Това се опитвам да направя.

— Вие не сте му адвокат!

Секретарят затвори телефона, а Били Джийн извика:

— Всички сте задници!

* * *

Единият охранител заключи веригите на Уилям за халка, забита в пода на килията. Тя се намираше извън съдебната зала.

— Да не избягаш! — каза той.

Двамата охранители застанаха до вратата.

— Часът е 8 и 20. Да си вземем кафе.