Марк Хименес
Делото срещу Уилям (34)

Глава 33

Франк Тъкър се събуди в трезво състояние, без главоболие, неразположение или други оплаквания. Той се почувства добре като за петдесет и пет годишен мъж. Погледна към кучето, което спеше на пода.

— Да го направим, Ръсти.

Завърза връзките на маратонките си — повече не можеше да бяга бос. Сложи слънчевите очила. Излезе на верандата и се протегна. Тридесет и два дни без пиене. Тридесет и два дни само тичане и тренировки. Тридесет и два дни повръщане. Тридесет и два дни, без да може да стигне до кея.

Но не и днес.

Той скочи на пясъка и се затича. Първо с бавно темпо, не се опитваше да спечели състезание, искаше само да финишира. Маратон от пет мили. Усещаше утринния въздух в дробовете си и тази сутрин виждаше плажа по различен начин. Все едно никога не беше го виждал през цялото това време. Като че ли уискито, водката и бирата бяха замъглили целия му живот до момента. Но сега видя ясно този плаж, на който живееше, и живота, който все още имаше. Той се беше чувствал като мъртъв вече толкова много години. Сега отново се почувства жив.

Синът му имаше нужда от него. Една жена го харесваше.

Първата миля пробяга лесно. Втората — почти лесно. Третата — не толкова лесно. Тялото му беше отслабнало, но не и умът му. Умът му остана силен. Трезвеността донесе сила за тялото му, но още повече — за ума. Той можеше отново да мисли. Той трябваше да бъде психически и физически силен, за да спаси сина си. Един съдебен процес за убийство е изтощително начинание. Някои процеси продължават шест седмици, други — шест месеца. Ако тялото ти не се справи и умът ще го последва. И един невинен човек може да отиде в затвора.

Болката дойде по време на четвъртата миля. Краката го заболяха. Започна трудно да вдишва кислорода. Тялото му се молеше да се откаже, но съзнанието не позволяваше.

Той не би се отказал от себе си. Или от сина си.

Ръсти излая. Той пръв видя кея. Сега вече и Франк го виждаше, като мираж в далечината. Оставаше по-малко от една миля дотам. Беше прекарал седмици в тичане и тренировки. Правеше лицеви опори, набирания, коремни преси, скокове, от всички упражнения по сто. При това по два пъти дневно.

Още половин миля и щеше да си изплюе жлъчката.

Още четвърт миля… Вече не можеше да диша.

Двеста ярда… едва си поемаше въздух.

Сто ярда… Прилоша му.

Петдесет… Не чувстваше вече краката си.

Франк усети как краката му излизат от пясъка и стъпват на повърхността на бетонната настилка, излята между скалите на кея. Не забави темпото си. Напрегна се максимално. Затича се надолу по тесния кей, до самия му край. И спря. Ръсти излая. Вълните се удряха в скалите и ги заливаха.

Франк се чувстваше като Роки Балбоа^[1]. Разпери широко ръце. Той отново беше мъжът, който винаги е бил. Сега искаше да бъде и адвокатът, който винаги е бил. Той трябваше да бъде този адвокат отново.

За да спаси живота на сина си.