Марк Хименес
Делото срещу Уилям (48)

Глава 47

В неделя Омаха играеха срещу „Пейтриътс“ на стадиона на „Ренглърс“. Купиха си четири билета на черно пред стадиона. Вътре Чък си купи футболна топка на „Ренглърс“.

— Чудя се дали някой от играчите ще ми даде автограф след мача.

— Запалянко си, нали? — отвърна Дуейн.

Той си купи оранжева пластмасова каубойска шапка на отбора, с която приличаше на дете, което чака на опашка за разходка с пони. Чико купи фланелки за своите момичета, а Франк — плакат. Взе маркер от Дуейн. Откриха местата си. Когато отборите излязоха, те викаха „Бо!“, докато той не ги забеляза на страничната линия. Когато ги видя, Франк вдигна плаката, на гърба на който беше написал „БО КАНТРЕЛ Е УБИЙСТВЕН ЛАЙНБЕКЪР“. Бо тръгна наперено към страничната линия.

— Ууу! Ууу!

Феновете освиркваха Бо. Беше изпуснал подаване, неговият съотборник хвана къс пас и се втурна за тъчдаун. „Пейтриътс“ атакуваха „Ренглърс“ и по-точно — Бо Кантрел. Той приближи страничната линия и ритна рекламното табло на геторейд. След това погледна нагоре към тях. Франк отново вдигна плаката.

— Ето това наричам аз следене — каза Дуейн.

Играта на Бо от лоша стана ужасна. Той пропускаше подавания и атаки. „Пейтриътс“ преминаваха през него, около него и въпреки него. Треньорите му викаха, съотборниците му викаха и феновете му викаха. „Ренглърс“ изгубиха с 48 на 7.

— Бо, разпиши се на топката.

Бо тъкмо беше излязъл от съблекалнята на отбора. Неколцина фенове се бяха събрали с надежда да изпросят автограф. Чък подаде своята топка към Бо, докато той вървеше.

— Бо, хайде, човече! — извика Чък.

Бо изгледа гневно Чък, сякаш искаше да го повали с удар. Не го стори — нито се подписа, нито го удари. Мина бързо и се отправи към паркинга. Кара директно към любимия си стриптийз бар. Затвори заведението в 2 през нощта. Последваха го до дома му и паркираха на улицата. Бо се прибра и очевидно си легна, защото лампите угаснаха. Спуснаха прозорците на колата и поседяха тихо един час. После още един. Редуваха се да дремнат. Чък хъркаше, Чико бълнуваше. Франк не успя да заспи. Той и Дуейн си говориха за отминалите дни в Хюстън. Изглеждаше толкова отдавна. Като че ли в друг живот.

— Следенето не даде резултат — каза Франк. — 4 и половина часът е. Толкова е и в Остин. Уилям трябва да пледира в 9 ч. Какво ще правим сега?

— Излезте от шибаната кола!

Бо Кантрел стоеше до колата, насочил вътре голям пистолет.