Марк Хименес
Делото срещу Уилям (5)

Глава 4

— Той трябваше да поеме по друго трасе — каза Уилям.

— Кой? — попита баща му.

— Куотърбекът на „Каубоите“. Наблюдавай краката на Сам.

— Кой Сам?

— Стронг сейфтито. В НФЛ го наричат Сам. Наблюдавай краката му, готов е да атакува всеки момент. Виждаш ли?

— А ти?

Предната неделя те си подаваха футболната топка на плажа в Галвестън, но тази неделя гледаха мач в къщата в Ривър Оукс. Уилям седна пред големия екран на телевизора, а спортните страници на вестниците останаха на пода. Баща му зае кожения стол до лампата. Беки се изтегна на дивана. Уилям гледаше мача на „Каубоите“, баща му работеше върху заключителната си пледоария, сестра му четеше за магьосници. Баща му трябваше да се върне обратно в Остин след мача. Заключителните пледоарии по делото на сенатора бяха насрочени за следващия ден. Излъчваха реклами, така че Уилям се върна към спортните страници.

— Роджър Клемънс е отбелязал победа номер триста.

Баща му измънка.

— Сами Соса е отбелязал шестстотния си хоумрън.

Отново мънкане.

— О, по дяволите, Коби е бил арестуван.

Това привлече вниманието на баща му. Коби Брайънт беше голяма звезда в НБА.

— Внимавай с езика, Уилям! За какво е арестуван?

Уилям прочете статията.

— За изнасилване.

Уилям общо взето знаеше какво е изнасилване — насилствен акт на мъж върху жена. Беше питал баща си, но не беше сигурен какво означава „насилствен акт“. Правилото на баща му беше да казва истината, но трябваше да е сигурен, че синът му иска да я знае. В случая все още не беше сигурен.

— Твърди се, че е изнасилил момиче в хотел в Колорадо. Рецепционистка.

— Къде?

— В стаята си.

— Свидетели?

— Няма.

— Той казал, тя казала…

— Какво?

— Нейната дума срещу неговата.

— Той ще спечели.

— Защо мислиш така, Уилям?

— Защото Коби е специален. Той е звезда в спорта. Никой съд няма да го осъди.

— Може да е специален на баскетболното игрище, синко, но това не го прави по-специален като човек в сравнение с това момиче.

Баща му постоянно говореше подобни неща: „Невинен до доказване на противното“, „Никой не е по-голям от закона“, „Всички са равни пред закона“. Точно като учителя на Уилям по обществени науки. Но дори и неговите връстници знаеха, че възрастните всъщност не вярват в тия работи. Казват ги просто защото това се очаква от тях. Може би с изключение на баща му. Понякога Уилям мислеше, че той наистина вярва в тези приказки.

— Всички сме божии чеда, нали? — попита Уилям.

Той си спомни църковната служба от сутринта.

— Точно така.

— Може и да е така, татко, но Бог може да е обичал повече своя син Коби от дъщеря си, рецепционистката.

— Защо?

— Защото го е направил два метра висок и го е дарил с убийствена способност да стреля при скок. Той е богат и популярен баскетболист. Не му е пукало за това скапано момиче. Тя е просто някаква рецепционистка.

Баща му измънка нещо. Което беше повод за гордост за Уилям. Защото, когато той измънкваше, това означаваше, че Уилям е казал думи, които са го накарали да се замисли.

— Внимавай с езика, Уилям.

Една мисъл проблесна в съзнанието на Уилям.

— Хей, татко, може би Коби ще те наеме за адвокат. Обзалагам се, че може да плати милиони. Наистина ще станеш много известен, ако те наеме.

— Татко не защитава хора, обвинени в изнасилване — каза Беки.

Франк Тъкър защитаваше погрешно обвинени по чиновнически криминални нарушения. Те бяха изпълнителни директори и политици. Изпълнителните директори бяха много — Хюстън бе седалище на хиляди мултинационални компании. Не бяха малко и политиците, обвинени в нарушаване на държавната и федералната етика, на финансовите закони, както и в други служебни престъпления в Тексас, така че бизнесът на адвокатите процъфтяваше.

Защитниците рядко ставаха популярни колкото хората, обвинени в убийство. Но всички научиха кои са Джони Кочран и Ф. Дий Бейли, след като представляваха О Джей Симпсън на делото за убийство. Но като цяло делата по спорове с административен характер не бяха толкова „секси“ колкото тези за убийство. Следователно Франк Тъкър бе добре познат само на онези, които му прехвърляха своите клиенти. Но пък беше направил дебют на първите страници на вестниците, когато пое защитата на корпорацията „Енрон“. През 90-те „Енрон“ беше амбициозна енергийна компания със седалище в Хюстън. Имаше брутен приход от 100 милиарда долара. Активите й възлизаха на 60 милиарда долара. Една нейна акция струваше 90 долара. След като компанията фалира през 2001 година, изпълнителните й директори, включително Кен Лей, председател на управителния борд, и Джефри Скилинг, главният изпълнителен директор, бяха обвинени в измама. Дори счетоводната фирма, която обслужваше „Енрон“ — уважаваната от всички „Артур и Андерсън“ беше подведена под отговорност за нарушаване на закона.

Клиентът на Франк, тридесетгодишен вицепрезидент на хартия, а всъщност обикновен чиновник, току-що завършил „Харвард“ беше обвинен във финансови злоупотреби. Той беше виновен единствено за престъпната си глупост. В Америка нямаше достатъчно килии, за да бъдат затворени там всички изпълнителни директори, извършили такова нарушение. Той беше просто едно хлапе, което изпълняваше заповеди отгоре и вярваше на компанията. Беше вложил всеки изкаран петак в акции на „Енрон“. Беше изгубил всичко — работата си, спестяванията, пенсионната осигуровка, репутацията си — точно както и останалите служители. Но беше хванат в примката на правораздаването от отговорните власти заради политическите игрички от страна на членовете на Конгреса. Уж хващаха в мрежите акулите, но с тях и дребните риби. След четириседмични заседания съдът оправда клиента на Франк. Той беше един от малкото, които не бяха осъдени. На излизане от съдебната зала разгневен бивш служител на „Енрон“ се изплю върху Франк. Това му се случваше за първи път.

Много американци посрещнаха с радост оневиняването на О Джей Симпсън, но той беше обвинен само в бруталното убийство на двама невинни, включително и на бившата си съпруга, чиято глава беше почти отсечена. Клиентът на Франк пък беше обвинен във финансови злоупотреби, довели до загуба на работни места и до срив в цената на акциите на „Енрон“. Франк отдавна бе разбрал, че да си защитник, означава да имаш куража да приемеш, че справедливите присъди невинаги се посрещат добре. И че най-трудната присъда, с която трябва да живееш, беше присъдата над самия теб.

Франк прегърна Уилям по мъжки. Удариха длани. После прегърна Беки мечешки и я целуна по челото.

— Ще се видим в четвъртък или петък. Беки, ти отговаряш за всичко, докато мама се прибере.

Съпругата му търсеше къща.

Франк щеше да репетира заключителната си пледоария, докато шофираше три часа до Остин. Заседанието беше насрочено за 10 часа.